ТЕКСТ 16
гя̄нена ту тад агя̄на
йеш̣ ншитам тмана
теш̣м дитя-вадж гя̄на
пракшаяти тат парам
гя̄нена – чрез знание; ту – но; тат – това; агя̄нам – незнание; йеш̣м – чието; ншитам – се разрушава; тмана – на живото същество; теш̣м – тяхно; дитя-ват – като изгряващо слънце; гя̄нам – знание; пракшаяти – разкрива; тат парам – Кш̣а съзнание.
Когато човек е просветлен със знание, което разрушава невежеството, това знание му разкрива всичко, така, както слънцето осветява всичко през деня.
Хората, забравили Кш̣а, несъмнено са объркани. Но Кш̣а осъзнатите не са ни най-малко объркани. В Бхагавад-гӣт се казва: сарва гя̄на-плавена, гя̄нгни сарва-карми и на хи гя̄нена садшам. Знанието винаги се цени високо. За какво знание става въпрос? Съвършено знание се постига, когато някой се отдаде на Кш̣а, както ни учи деветнайсети стих на седма глава: бахӯн джанманм анте гя̄навн м прападяте. След като е преминал през много, много раждания, човек в съвършено знание се отдаде на Кш̣а, т.е. постигне Кш̣а съзнание, пред него се разкрива всичко, както слънцето осветява всичко през деня. Живото същество е обърквано по безброй начини. Например когато безцеремонно се мисли за Бог, то всъщност попада в най-голямата клопка на незнанието. Ако живото същество е Бог, защо незнанието ще го обърква? Може ли Бог да се обърква от незнание? Ако беше така, незнанието (Сатаната) щеше да е по-велико от Бога. Истинско знание може да се получи от личност в съвършено Кш̣а съзнание. Ето защо, човек трябва да намери авторитетен духовен учител и от него да разбере какво е Кш̣а съзнание – това ще разпръсне цялото му невежество, така както слънцето разпръсква тъмнината. Дори да разбираме напълно, че не сме това тяло, че сме трансцендентални, все още може да не разграничаваме душата от Свръхдушата. Но всичко може да се научи много добре, ако приемем убежище при съвършен, авторитетен Кш̣а осъзнат учител. Човек може да разбере Бога и своята връзка с него, когато срещне представител на Бога. Понеже притежава знание за Бога, един негов представител не претендира, че е Бог, въпреки че му се оказва цялата почит, която обикновено се оказва на Бога. Трябва да се изучи разликата между Бога и живото същество. Затова Господ Шрӣ Кш̣а казва във втора глава (2.12), че живите същества и Бог са индивидуални личности. Всички живи същества са имали своята индивидуалност в миналото, имат я в настоящето и ще запазят индивидуалността си в бъдеще, дори след освобождението. През нощта в тъмното виждаме едно цяло, но през деня, когато е светло, виждаме всичко в истинската му форма. Разбирането, че в духовната реалност личността запазва индивидуалността си, е истинско знание.