ТЕКСТ 26
кма-кродха-вимуктн
ятӣн ята-четасм
абхито брахма-нирва
вартате видиттманм
кма – от желания; кродха – и гняв; вимуктнм – на освободените; ятӣнм – на святите личности; ята-четасм – които напълно контролират ума; абхита – уверени в близкото бъдеще; брахма-нирвам – освобождение във Върховния; вартате – е там; видита-тманм – постигнали себепознание.
За тези, които са се освободили от гняв и материални желания, постигнали са себепознание и самоконтрол и постоянно се стремят към съвършенство, освобождението във Върховния е осигурено в най-близко бъдеще.
Измежду святите личности, устремени към спасение, онзи, който е в Кш̣а съзнание, е най-добър от всички. В Бхгаватам (4.22.39) този факт се потвърждава по следния начин:
ят-пда-пакаджа-палша-вилса-бхактя̄
кармшая гратхитам удгратхаянти санта
тадван на рикта-матайо ятайо 'пи руддха-
срото-гас там араа бхаджа всудевам
„Просто се опитай с преданост да обожаваш Всудева, Върховната Божествена Личност. Дори великите мъдреци не могат да контролират силата на сетивата си така успешно, както тези, които с трансцендентално блаженство служат в лотосовите нозе на Бога, като изтръгват дълбоко вкорененото желание за плодоносни дейности“.
Желанието да се наслаждава на резултатите от работата е толкова дълбоко вкоренено в обусловената душа, че дори за великите мъдреци е много трудно да контролират такива желания, въпреки големите им усилия. Един предан на Бога, непрекъснато зает със служене в Кш̣а съзнание, съвършен в себепознанието, много бързо достига освобождение във Върховния. Съвършеното себепознание го държи в постоянен транс. Ето един аналогичен пример:
даршана-дхя̄на-саспаршаир
матся-кӯрма-вихагам
свнй апатя̄ни пуш̣анти
татххам апи падма-джа
„Само чрез гледане, медитация и докосване рибата, костенурката и птиците поддържат потомството си. Същото правя и Аз, о, Падмаджа!“.
Рибата отглежда малките си просто като ги гледа. Костенурката ги отглежда, като медитира върху яйцата си. Тя ги снася на сушата и медитира върху тях, докато е във водата. По същия начин преданият в Кш̣а съзнание, макар и далеч от обителта на Бога, може да се издигне до тази обител просто като мисли за него постоянно – чрез Кш̣а съзнание. Той не усеща болките на материалните страдания и това състояние се нарича брахма-нирва – отсъствие на материални страдания, защото човек е постоянно вглъбен във Върховния.