No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 25

лабханте брахма-нирвам
ш̣ая кш̣ӣа-калмаш̣
чхинна-дваидх яттмна
сарва-бхӯта-хите рат

лабханте – достигнат; брахма-нирвам – освобождение във Върховния; ш̣ая – всички, които са активни отвътре; кш̣ӣа-калмаш̣ – освободени от всякакви грехове; чхинна – след като са разкъсали; дваидх – двойствеността; ята-тмна – към себепознание; сарва-бхӯта – заради всички живи същества; хите – в благотворна работа; рат – заети.

Тези, които, с ум насочен навътре, са отвъд двойственостите, възникващи от съмненията; които постоянно работят за благополучието на всички живи същества и не извършват никакви грехове, достигат освобождение във Върховния.

За добруването на всички живи същества може да работи истински само една Кш̣а осъзната личност. Когато наистина разбере, че Кш̣а е първоизточникът на всичко и действа в този дух, човек действа за всички. Страданията на човечеството се дължат на забравата, че Кш̣а е върховният наслаждаващ се, върховният господар и върховният приятел. И да се действа за пробуждане на това съзнание в човешкото общество, е най-възвишената и благоприятна работа. Никой не може да извършва такава висша благотворителност, ако не е постигнал освобождение във Върховния. Напълно освободена от греха, една Кш̣а осъзната личност няма съмнения относно върховенството на Кш̣а. Това е състоянието на божествената любов.

С дейности, насочени единствено към материално благоденствие на човешкото общество, всъщност не се помага на никого. Временното облекчение на външното тяло и ума не е достатъчно. Истинската причина за трудностите в суровата борба за живот е, че човек забравя връзката си с Върховния Бог. Когато напълно осъзнае връзката си с Кш̣а, той става освободена душа, макар и във временното си жилище – материалното тяло.

« Previous Next »