ТЕКСТ 15
юджанн ева садтмна
йогӣ нията-мнаса
шнти нирва-парам
мат-састхм адхигаччхати
юджан – като практикува; евам – както се спомена по-горе; сад – постоянно; тмнам – тяло, ум и душа; йогӣ – трансценденталистът мистик; нията-мнаса – с успокоен ум; шнтим – спокойствие; нирва-парамм – прекратяване на материалното битие; мат-састхм – духовното небе (царството на Бога); адхигаччхати – достига.
Така с постоянен контрол над тялото, ума и дейностите си трансценденталистът мистик с успокоен ум достига царството на Бога (или обителта на Кш̣а), прекратявайки материалното съществуване.
Тук ясно се обяснява основната цел на заниманието с йога. Йога практиката не е предназначена за придобиване на материални удобства, а за прекратяване на цялото материално съществуване. Човек, който иска да подобри здравето си или мечтае за материално съвършенство, не е йогӣ според Бхагавад-гӣт. А прекратяване на материалното съществуване не означава проникване в „пустотата“, която е само мит. В творението на Бога не съществува пустота. Напротив – прекратяването на материалното съществуване дава възможност да се влезе в духовното небе, в обителта на Кш̣а. Тази обител е описана ясно в Бхагавад-гӣт като място, в което няма нужда от слънце, луна или електричество. Всички планети в духовното царство са самоосветяващи се като Слънцето в материалното небе. Всичко е част от царството на Бога, но духовното небе и планетите там се наричат пара дхма – висша обител.
Опитният йогӣ, съвършено осъзнал Бог Кш̣а, както самия Господ заявява (мат-читта, мат-пара, мат-сатхнам), може да постигне истински покой и най-накрая да достигне неговата върховна обител Кш̣алока, наричана също Голока Вндвана. В Брахма сахит (5.37) ясно се казва: голока ева нивасатй акхилтма-бхӯта – макар и винаги да пребивава в обителта си, наречена Голока, чрез висшите си духовни енергии Той е всепроникващият Брахман и локализираната Парамтм. Без правилно разбиране за Кш̣а и неговата пълна експанзия, Виш̣у, никой не може да достигне духовното небе (Ваикуха) или да влезе във вечната обител на Бога (Голока Вндвана). Следователно този, който работи в Кш̣а съзнание, е съвършеният йогӣ, защото умът му винаги е погълнат от дейности за Кш̣а (са ваи мана кш̣а-падравиндайо). От Ведите (Шветшватара Упаниш̣ад, 3.8) научаваме: там ева видитвти мтюм ети – „Човек може да превъзмогне пътя на раждането и смъртта единствено чрез разбиране на Върховната Божествена Личност, Кш̣а“. С други думи, съвършенството на йога е в постигане на освобождение от материалното съществуване, а не в някакво фокусничество или гимнастически номера, с които да се заблуждават хората.