ТЕКСТ 4
яд хи нендрия̄ртхеш̣у
на кармасв ануш̣аджате
сарва-сакалпа-сання̄сӣ
йогрӯхас тадочяте
яд – когато; хи – несъмнено; на – не; индрия-артхеш̣у – сетивно наслаждение; на – никога; кармасу – в плодоносни дейности; ануш̣аджате – се занимава; сарва-сакалпа – от всички материални желания; сання̄сӣ – отреклият се; йога-рӯха – напреднал в йога; тад – тогава; учяте – се казва.
Казва се, че човек е напреднал в йога, когато, изоставил всички материални желания, той нито се стреми към сетивно наслаждение, нито се занимава с материални дейности.
Когато изцяло се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога, човек постига вътрешно удовлетворение и не се занимава повече със сетивно наслаждение и плодоносна дейност. В противен случай ще бъде зает с удовлетворение на сетивата си, защото не може да живее, без да върши нищо. Без Кш̣а съзнание той винаги ще търси егоистични дейности за себе си или за близките си. Но Кш̣а осъзнатият прави всичко за удоволствието на Кш̣а и по този начин става напълно непривързан към сетивното наслаждение. Лишеният от такова разбиране трябва да се опитва механично да отбягва материалните желания, докато достигне най-високото стъпало на стълбата на йога.