ТЕКСТ 45
праятнд ятамнас ту
йогӣ сашуддха-килбиш̣а
анека-джанма-сасиддхас
тато я̄ти пар гатим
праятнт – с неизменна практика; ятамна – стремейки се; ту – и; йогӣ – такъв трансценденталист; сашуддха – отмити; килбиш̣а – всички грехове; анека – след много, много; джанма – раждания; сасиддха – постигнал съвършенство; тата – след това; я̄ти – достига; парм – най-висшето; гатим – местоназначение.
Когато един йогӣ искрено се стреми към напредък, пречисти се от всички замърсявания и стане съвършен след много, много раждания и практика, той достига върховната цел.
Човек, роден в благочестиво, аристократично или свято семейство, осъзнава, че това положение е благоприятно за практикуване на йога. Затова решително се захваща с недовършената задача и като се пречисти от всички замърсявания, най-накрая постига върховното съвършенство – Кш̣а съзнание. Кш̣а съзнание е съвършеното ниво на освобождение от замърсяванията. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (7.28):
йеш̣ тв анта-гата ппа
джанн пуя-кармам
те двандва-моха-нирмукт
бхаджанте м дха-врат
„След много, много раждания, през които е извършвал благочестиви дейности, освободен от замърсяванията и двойственостите на илюзията, човек се заема с трансцендентално любовно служене на Бога“.