No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 7

джиттмана прашнтася
парамтм самхита
шӣтош̣а-сукха-дукхеш̣у
татх мнпамнайо

джита-тмана – за този, който е овладял ума си; прашнтася – постигналия спокойствие чрез контрол над ума; парама-тм – Свръхдушата; самхита – достигнал напълно; шӣта – в студ; уш̣а – жега; сукха – щастие; дукхеш̣у – и нещастие; татх – също; мна – в чест; апамнайо – и безчестие.

Този, който е овладял ума, осъзнава Свръхдушата, защото е постигнал покой. Такъв човек не прави разлика между щастие и нещастие, жега и студ, чест и безчестие.

Предназначението на всяко живо същество е да следва заповедите на Бога, пребиваващ в сърцето му като Парамтм. Когато умът е заблуден от външната илюзорна енергия, човек се оплита в материални дейности. Ако умът е овладян чрез един от йога методите, можем да приемем, че целта е постигната. Трябва да се придържаме към върховното ръководство. Когато умът е насочен към висшата природа, не му остава друго, освен да следва заповедите на Върховния. Умът трябва да приеме по-висше ръководство и да го следва. Естественият резултат от овладяването на ума е следването на заповедите на Парамтм, Върховната Душа. Понеже тази духовна позиция се постига веднага от всеки в Кш̣а съзнание, преданият на Бога не се влияе от двойственостите на материалното съществуване – щастие и нещастие, топло и студено и т.н. Това състояние се нарича самдхи – вглъбяване във Върховния.

« Previous Next »