ТЕКСТ 19
бахӯн джанманм анте
гя̄навн м прападяте
всудева сарвам ити
са махтм су-дурлабха
бахӯнм – много; джанманм – повтарящо се раждане и смърт; анте – след; гя̄на-вн – човек, с пълно знание; мм – на мен; прападяте – се отдава; всудева – Божествената Личност, Кш̣а; сарвам – всичко; ити – така; са – това; мах-тм – велика душа; су-дурлабха – много рядко се среща.
След многократно раждане и смърт този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко.
Като служи предано или извършва трансцендентални ритуали в продължение на много, много раждания, живото същество може наистина да постигне чистото трансцендентално знание, че Върховната Божествена Личност е крайната цел на духовната реализация. В началото на духовния път, докато се опитва да изостави материалните си привързаности, човек има известна склонност към имперсонализъм, но когато напредне, той разбира, че в духовния живот също има дейности и тези дейности представляват предано служене. Осъзнал това, той се привързва към Върховната Божествена Личност, Кш̣а, и му се отдава. Постепенно той проумява, че милостта на Бог Шрӣ Кш̣а е всичко, че Той е причината на всички причини и че това материално проявление не е независимо от него. Човек възприема материалния свят като изкривено отражение на духовното многообразие и разбира, че всичко има отношение с Върховния Бог Кш̣а. Така той мисли за всичко във връзката му с Всудева, Кш̣а. Това всеобхватно възприемане на Всудева води до пълно отдаване на Върховния Бог Шрӣ Кш̣а като най-висшата цел. Такива велики отдадени души се срещат много рядко.
Този стих е много добре обяснен в трета глава (стихове 14 и 15) на Шветшватара Упаниш̣ад:
сахасра-шӣрш̣ пуруш̣а
сахасркш̣а сахасра-пт
са бхӯми вишвато втв-
тятиш̣хад дашгулам
пуруш̣а еведа сарва
яд бхӯта яч ча бхавям
утмтатвасйешно
яд аннентирохати
„Бог Виш̣у има хиляди глави, хиляди очи и хиляди нозе. Обхващайки в себе си цялата Вселена, Той се простира на десет пръста ширина отвъд. В действителност Той е вир пуруш̣а – цялата Вселена. Той е всичко, което е било, и всичко, което ще бъде. Той е господарят на безсмъртието и на всичко, поддържано с храна“.
В Чхндогя Упаниш̣ад (5.1.15) се казва: на ваи вчо на чакш̣ӯш̣и на шротри на мансӣти чакш̣ате пра ити евчакш̣ате про хй еваитни сарви бхаванти – „В тялото на живото същество нито способността му да говори, нито способността му да вижда, нито способността му да чува, нито способността му да мисли са главният фактор; жизненият въздух е този, който стои в центъра на всички дейности“. По същия начин Бог Всудева – Божествената Личност, Шрӣ Кш̣а – е изначалната същност във всичко. И понеже Всудева е всепроникващ и всичко е Всудева, преданият му се отдава в пълно знание (вж. Бхагавад-гӣт, 7.17 и 11.40).