ТЕКСТ 30
сдхибхӯтдхидаива м
сдхиягя ча йе виду
прая̄а-кле 'пи ча м
те видур юкта-четаса
са-адхибхӯта – главният принцип на материалното проявление; адхидаивам – управляващ всички полубогове; мм – мен; са-адхиягям – ръководещ всички жертвоприношения; ча – също; йе – всеки, който; виду – знаят; прая̄а – на смъртта; кле – по време; апи – дори; ча – и; мм – мен; те – те; виду – знаят; юкта-четаса – със съзнание за мен.
Личностите в пълно съзнание за мен, които ме познават като главен принцип на материалното проявление, на полубоговете и на всички методи за жертвоприношение, могат да ме разберат, мен – Върховната Божествена Личност, дори в мига на смъртта.
Кш̣а осъзнатите никога не се отклоняват от пътя на цялостното разбиране за Върховната Божествена Личност. При трансценденталното общуване в Кш̣а съзнание може да се разбере как Върховният Бог е главният принцип на материалното проявление и дори на полубоговете. Постепенно, с такова трансцендентално общуване, идва убеждението в съществуването на Върховната Божествена Личност и в мига на смъртта си Кш̣а осъзнатият няма как да забрави Кш̣а. Така по естествен начин той се издига до планетата на Върховния Бог – Голока Вндвана.
В настоящата седма глава се обяснява как човек може да стане напълно Кш̣а осъзнат. Началото на Кш̣а съзнание е общуването с Кш̣а осъзнати. Такова общуване е духовно и ни поставя в непосредствен досег с Върховния, по чиято милост можем да разберем, че Кш̣а е Върховната Божествена Личност. В същото време се проумява органично присъщата на живото същество позиция и как то забравя Кш̣а, оплетено в материални дейности. С напредъка си в Кш̣а съзнание, в подходящо обкръжение, живото същество разбира, че заради забравата на Кш̣а е обусловено от законите на материалната природа. То разбира, че тази човешка форма на живот е възможност да си възвърне съзнанието за Кш̣а и че трябва да я оползотвори изцяло, за да постигне безпричинната милост на Върховния Бог.
В тази глава бяха разгледани много теми: нещастният, любознателният, материално затрудненият човек, знанието за Брахман, знанието за Парамтм, освобождението от раждане, смърт и болести и обожанието на Върховния Бог. Обаче този, който наистина е напреднал в Кш̣а съзнание, не се интересува от различните методи. Той непосредствено се заема с дейности в Кш̣а съзнание и така на практика се установява в органично присъщото си положение като вечен слуга на Господ Кш̣а. В това положение той изпитва удоволствие да слуша за Върховния Бог и да го слави, служейки му с преданост. Убеден е, че като постъпва така, ще постигне всичките си цели. Тази непоколебима вяра се нарича дха-врата; тя е началото на бхакти йога, трансценденталното любовно служене. Такова е заключението на всички писания. Тази седма глава на Бхагавад-гӣт е същността на това убеждение.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху седма глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣт, озаглавена „Знание за Абсолюта“.