ТЕКСТ 5
анта-кле ча мм ева
смаран муктв калеварам
я прая̄ти са мад-бхва
я̄ти нстй атра сашая
анта-кле – в края на живота; ча – също; мм – мен; ева – несъмнено; смаран – като помни; муктв – като напуска; калеварам – тялото; я – този, който; прая̄ти – отива; са – той; мат-бхвам – моята природа; я̄ти – достига; на – не; асти – има; атра – тук; сашая – съмнение.
Когато в края на живота човек напусне тялото си, като помни единствено мен, той веднага достига моята природа. В това няма съмнение.
В стиха се подчертава значимостта на Кш̣а съзнание. Всеки, който напусне тялото си в Кш̣а съзнание, веднага достига до трансценденталната природа на Върховния. Бог е най-чистият от чистите. Следователно постоянно Кш̣а осъзнатият е също най-чистият от чистите. Думата смаран („помнене“) е важна. Не е възможно замърсената душа, която не е служила с преданост в Кш̣а съзнание, да помни Кш̣а. Затова Кш̣а съзнание трябва да се практикува от самото начало на живота. Ако желаем успех в края на живота си, е много важно винаги да помним Кш̣а като постоянно повтаряме мах-мантрата Харе Кш̣а, Харе Кш̣а, Кш̣а Кш̣а, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Бог Чайтаня ни съветва да бъдем търпеливи като дърво (тарор апи сахиш̣ун). Човек, който възпява Харе Кш̣а, може да срещне много препятствия. Независимо от това трябва да търпи и да продължава с Харе Кш̣а, Харе Кш̣а, Кш̣а Кш̣а, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе; така в края на живота си ще извлече пълната полза от Кш̣а съзнание.