No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 6

я я впи смаран бхва
тяджатй анте калеварам
та там еваити каунтея
сад тад-бхва-бхвита

ям ям – каквото и; в апи – въобще; смаран – като помни; бхвам – природа; тяджати – изоставя; анте – накрая; калеварам – това тяло; там там – подобно; ева – със сигурност; ети – получава; каунтея – о, сине на Кунтӣ; сад – винаги; тат – това; бхва – състояние на съществуване; бхвита – помнейки.

О, сине на Кунтӣ, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне.

Тук се обяснява процесът на промяна на човешката природа в критичния момент на смъртта. Личност, която в края на живота напуска тялото си, мислейки за Кш̣а, постига трансценденталната природа на Върховния Бог; и не е вярно, че ако мисли за нещо друго, а не за Кш̣а, ще постигне същото трансцендентално ниво. Трябва да обърнем особено внимание на този момент. Как човек може да умре в подходящо състояние на ума? Въпреки че бил велика личност, Махрджа Бхарата мислел за едно еленче в мига на смъртта и затова в следващия си живот приел тяло на елен. И макар като елен да помнел миналите си човешки дейности, факт е, че е бил принуден да приеме животинско тяло. Разбира се, мислите на човека се трупат през целия му живот, за да повлияят на мислите му в момента на смъртта – така този живот създава следващия. Ако в настоящия си живот човек живее в гуата на доброто и винаги мисли за Кш̣а, той ще може да помни Кш̣а и в края на живота си. Това ще му помогне да се пренесе в трансценденталната природа на Бога. Ако е трансцендентално потопен в служене на Кш̣а, следващото му тяло ще бъде трансцендентално, духовно, а не материално. Следователно мантруването на Харе Кш̣а, Харе Кш̣а, Кш̣а Кш̣а, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе е най-добрият метод за успешна смяна на състоянието на съществуване в края на човешкия живот.

« Previous Next »