ТЕКСТ 21
те та бхуктв сварга-лока вишла
кш̣ӣе пуйе мартя-лока вишанти
ева трайи-дхармам анупрапанн
гатгата кма-км лабханте
те – те; там – този; бхуктв – след като се наслади; сварга-локам – рая; вишлам – обширен; кш̣ӣе – са изчерпани; пуйе – резултатите от благочестивите дейности; мартя-локам – на тленната Земя; вишанти – пропадат; евам – така; трайӣ – на трите Веди; дхармам – принципите; анупрапанн – следвайки; гата-гатам – смърт и раждане; кма-км – като желаят сетивно наслаждение; лабханте – постигат.
Когато се насладят на изключителните райски удоволствия и резултатите от благочестивите им дейности се изчерпят, те отново се връщат на тази тленна планета. Така търсещите сетивно наслаждение чрез следване на трите Веди постигат само повтарящо се раждане и смърт.
Безспорно висшите планетарни системи предлагат по-дълъг живот и по-добри условия за сетивна наслада, но там не може да се остане завинаги. След като резултатите от благочестивите ни дейности се изчерпят, отново се връщаме на Земята. Ако не постигнем съвършено знание, както е посочено във Веднта сӯтра (джанмди ася ята), т.е. не осъзнаем Кш̣а, причината на всички причини, няма да осъществим крайната цел на живота и ще останем в материалния кръговрат – издигане до висшите планети и отново връщане на Земята, като виенско колело нагоре и надолу. Вместо да отиде в духовния свят, където няма никаква опасност от ново пропадане, човек просто се върти в колелото на раждането и смъртта из висшите и нисшите планетарни системи. Естествено че за него е по-добре да се стреми към духовния свят, за да се наслаждава на вечен, изпълнен с блаженство и знание живот, и никога да не се връща към това жалко материално съществуване.