ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Шрӣла Шукадева Госвмӣ каза: Скъпи царю, в Кимпуруа-вара великият предан Ханумн, заедно с жителите на тези земи, неизменно служи на Бог Рмачандра – по-големия брат на Лакмаа и любимия съпруг на Сӣтдевӣ.

ТЕКСТ 2: Хор от гандхарви възпява величието на Бог Рмачандра. Техните химни са изключително благотворни. Ханумнджӣ и риеа, владетелят на Кимпуруа-вара, ги слушат с неотклонно внимание. А Ханумн произнася следните мантри.

ТЕКСТ 3: Господи, в твоя чест произнасям бӣджа мантрата окра. Поднасям смирените си почитания на Върховния Бог, най-великия сред извисените личности. Ти си извор на всички добродетели на ряните, цивилизованите хора. Твоят характер и поведение са неизменно последователни, Ти владееш изцяло своите сетива и ум. Като обикновено човешко същество Ти проявяваш безупречен характер и учиш хората как да се държат. Пробният камък е използван, за да се провери качеството на златото, а Ти си камъкът, утвърждаващ всяка добродетел. Теб обожават брхмаите, най-издигнатите предани. Ти, Върховният Бог, си царят на царете. Прекланям се пред теб.

ТЕКСТ 4: Чистият образ на Бога (сач-чид-нанда-виграха), неприкосновен за материалните проявления, може да бъде видян с чисто съзнание. Във Веднта Той е описан като единствен и неповторим. Поради духовното си могъщество Той остава недокоснат от замърсяванията на материалната природа. Неподвластен на материалното зрение, Той е наречен трансцендентален. Той не извършва материални дейности, няма материална форма, нито име. Само в чисто съзнание, Ка съзнание, човек може да види трансценденталния му образ. Нека останем завинаги в лотосовите нозе на Бог Рмачандра и да им отдадем смирените си почитания.

ТЕКСТ 5: Тъй като бе предречено, че Рваа, царят на Ркасите, може да бъде убит само от човешко същество, Бог Рмачандра, Върховната Божествена Личност, се появи в човешка форма. Но неговата мисия бе не само да убие Рваа, но и да научи обикновените хора, че материалното щастие, основано на сексуалния живот или съсредоточено около съпругата, е причина за безброй страдания. Рмачандра е независимият Върховен Бог и не скърби за нищо. Има ли друго обяснение за изпитанията му след отвличането на майка Сӣт?

ТЕКСТ 6: Бог Шрӣ Рмачандра е Върховната Божествена Личност Всудева и не е привързан към нищо в материалния свят. Той е Свръхдушата, любима на себепозналите се души, и техен много близък приятел. Той притежава всички богатства. Следователно не би могъл да страда от раздялата със своята съпруга и не е напускал нито нея, нито малкия си брат Лакмаа. Това е напълно невъзможно.

ТЕКСТ 7: Не е възможно да се изгради приятелство с Върховния Бог Рмачандра въз основа на материални качества, като раждане в знатно семейство, външна красота, красноречие, висок интелект или принадлежност към висша раса и нация. Нито едно от тези качества не е предпоставка за приятелска връзка с Бог Шрӣ Рмачандра. Иначе как Той би приел примитивни горски хора като нас – без благородно потекло, без физическа красота, неспособни да говорят изискано, за свои приятели?

ТЕКСТ 8: Затова полубогове и демони, хора, животни, птици и други твари – всички трябва да обожават Бог Рмачандра, Върховната Личност, появил се на Земята в човешки образ. Не са необходими велики отречения и покаяния за поклонението на Бога – Той приема от своя предан и най-малкото служене. Така Той е удовлетворен, а с неговата радост преданият е постигнал успех. И наистина Бог Шрӣ Рмачандра изпрати всички предани от Айодх обратно у дома, в духовния свят (Ваикуха).

ТЕКСТ 9: Шукадева Госвмӣ продължи: Величието на Върховната Божествена Личност е невъобразимо. Той се появил под формата на Нара-Нряа в местността Бадарикшрама в Бхрата-вара, за да благослови своите предани, като им предаде религия, знание, въздържание, духовна сила, контрол над сетивата и свобода от фалшиво его. Притежател на най-необозрими духовни съвършенства, Той се е подложил на строг аскетизъм до края на тази епоха. В това се състои процесът на себепознанието.

ТЕКСТ 10: В своята книга „Нрада Пачартра“ Бхагавн Нрада подробно е обяснил как трябва да действа човек, за да постигне крайната цел на живота – предаността – чрез знание и мистична йога. Той е описал и величието на Бога, Върховната Личност. Великият мъдрец Нрада предал повелите на това трансцендентално произведение на Свари Ману, за да научи жителите на Бхрата-вара, стриктно следващи варшрама дхарма, как да постигнат предано служене на Бога. Така Нрада Муни и обитателите на Бхрата-вара служат на Нара-Нряа, а мъдрецът пее следния химн.

ТЕКСТ 11: Отдавам смирените си почитания на Нара-Нряа, най-святия между светците, Върховната Божествена Личност. Той е във висша степен себеовладян и себеосъзнат. Свободен от фалшива гордост, Той е съкровището на лишените от материални притежания. Той е духовният учител на парамахасите, най-извисените човешки същества, и пътеводна звезда за себепозналите се личности. Отново и отново поднасям почитанията си в лотосовите му нозе.

ТЕКСТ 12: Най-могъщият свят мъдрец Нрада обожава Нара-Нряа и със следната мантра: Бог, Върховната Личност, е господар на сътворението, поддържането и унищожението на това видимо космично проявление, но е напълно лишен от гордост. Макар за глупавите да изглежда, че е приел материално тяло като нас, Той остава незасегнат от телесните страдания глад, жажда и умора. Той е свидетелят, който вижда всичко, но сетивата му не се замърсяват от видяното. Отдавам смирените си почитания на този непривързан, чист наблюдател на света – Върховната Душа, Божествената Личност.

ТЕКСТ 13: О, Господи, господарю на мистичната йога, ето обяснението на йога процеса, изложено от Брахм (Хираягарбха), постигналия себепознание. В мига на смъртта йогӣте напускат материалното тяло без привързаност просто като насочват съзнанието си в лотосовите ти нозе. Това е съвършенството на йога.

ТЕКСТ 14: Обикновено материалистите са много привързани към удобствата за тялото, които имат сега и които очакват за в бъдеще. Постоянно мислят за своите съпруги, деца и богатства и се боят да напуснат телата си, пълни с изпражнения и урина. И ако човекът, посветил се на Ка съзнание, също се бои от раздялата с тялото си, каква е ползата от усилията му за изучаване на шстрите? Било е само напразно изгубено време.

ТЕКСТ 15: О, Господи, въплъщение на трансценденталността, моля те, помогни ни, дай ни сили да следваме пътя на бхакти йога, да овладеем неспокойните си умове и да ги съсредоточим върху теб. Ние сме заблудени от илюзорната ти енергия; привързани сме към тялото, пълно с изпражнения и урина, и към всичко, свързано с него. Освен преданото служене няма друг начин да се освободим от тази привързаност. Затова молим за твоята благословия.

ТЕКСТ 16: В земите на Бхрата-вара, както и в Илвта-вара, има много планини и реки. Там се издигат планини като: Малая, Магала-прастха, Маинка, Трикӯа, абха, Кӯака, Коллака, Сахя, Девагири, ямӯка, Шрӣ-шаила, Векаа, Махендра, Вридхра, Виндхя, Шуктимн, кагири, Притра, Дроа, Читракӯа, Говардхана, Раиватака, Какубха, Нӣла, Гокмукха, Индракӣла и Кмагири. Освен тях там има и много хълмове, по чиито склонове се спускат големи и малки реки.

ТЕКСТОВЕ 17 – 18: Две реки, Брахмапутра и Шоа, са наречени нади, главни реки. Ето и някои други прочути големи реки: Чандравас, Тмрапарӣ, Аваод, Ктамл, Ваихясӣ, Кверӣ, Веӣ, Паясвинӣ, Шаркарварт, Тугабхадр, Кве, Бхӣмаратхӣ, Годварӣ, Нирвиндх, Пайоӣ, Тпӣ, Рев, Сурас, Нармад, Чармаватӣ, Махнадӣ, Ведасмти, икул, Трисм, Каушикӣ, Мандкинӣ, Ямун, Сарасватӣ, Дадватӣ, Гоматӣ, Сараю̄, Родхасватӣ, Саптаватӣ, Суом, Шатадрӯ, Чандрабхг, Марудвдх, Витаст, Асикнӣ и Вишв. Жителите на Бхрата-вара са пречистени, защото носят в съзнанието си тези реки. Понякога повтарят имената им като мантри, а друг път отиват при реките, докосват ги и се къпят в тях. Така те се пречистват.

ТЕКСТ 19: Хората, родени в тази земя, се различават според качествата на материалната природа – добро (саттва-гуа), страст (раджо-гуа) и невежество (тамо-гуа). Някои от тях се раждат като възвишени личности, други са обикновени хора, а трети са отвратителни създания, защото в Бхрата-вара раждането зависи от личната минала карма. Ако човек приеме положението си, разяснено от истински духовен учител, и се научи правилно да служи на Бог Виу в рамките на четирите обществени класи (брхмаа, катрия, вайшя и шӯдра) и четирите духовни степени (брахмачрӣ, гхастха, внапрастха и саннса), животът му ще бъде съвършен.

ТЕКСТ 20: След много, много животи, когато плодовете от благочестивите му дейности узреят, човек получава възможност да общува с чисти предани. Тогава може да разсече възела на невежеството, с което е обвързан заради разнообразни плодоносни дейности. Благодарение на общуването с преданите той постепенно започва да служи на Бог Всудева – трансценденталния, свободния от привързаност към материалния свят, отвъд ума и словата; независим от всичко друго. Тази бхакти йога, преданото служене на Бог Всудева, е истинският път към освобождението.

ТЕКСТ 21: Човешката форма на живот е висшата позиция за духовно познание, затова полубоговете в рая възкликват: Удивително е, че тези човешки същества са се родили в Бхрата-вара! Сигурно са извършили благочестиви отречения в миналото или са удовлетворили самия Върховен Бог. Как иначе щяха да служат толкова предано по най-различни начини! Ние, полубоговете, можем само да мечтаем за раждане като хора в Бхрата-вара, за да служим на Бога, а тези човешки същества вече са там.

ТЕКСТ 22: Полубоговете продължават: След като положихме огромни усилия да извършваме ведически жертвоприношения, да се подлагаме на въздържания, да спазваме обети и да раздаваме щедри подаяния, най-накрая достигнахме райските планети. Но каква е ползата от това? Тук сме затънали в материално сетивно наслаждение и много трудно си спомняме лотосовите нозе на Бог Нряа. Всъщност заради прекомерните сетивни наслади ние почти сме забравили неговите лотосови нозе.

ТЕКСТ 23: Краткият живот в Бхрата-вара е за предпочитане пред живота на Брахмалока, продължаващ милиони и милиарди години, защото и от Брахмалока живото същество се връща в кръговрата на раждането и смъртта. Макар в Бхрата-вара – една по-низша планетарна система – хората да не живеят дълго, дори в един живот те могат да постигнат пълно Ка съзнание и висше съвършенство, ако се отдадат изцяло в лотосовите нозе на Бога. Така те се издигат до Ваикухалока, където няма нито безпокойства, нито прераждане в материални тела.

ТЕКСТ 24: Интелигентният човек не се стреми да отиде дори на най-висшата планетарна система, ако там не тече реката на повествованията за чистите като водите на Ганг деяния на Върховния Бог; ако там няма предани, които да служат по бреговете на тази благочестива река; ако там няма празници на сакӣртана-ягя за удоволствие на Бога (особено щом сакӣртана-ягя е препоръчана за тази епоха).

ТЕКСТ 25: В Бхрата-вара има всички условия човек да отдава предано служене, което може да освободи всекиго от последиците на гна и карма. Ако някой получи човешко тяло в земите на Бхрата-вара с чисти сетива за сакӣртана-ягя, но не използва тази възможност да започне предано служене, той е като освободените от плен горски животни и птици, които остават все така безгрижни и отново попадат в капана на ловеца.

ТЕКСТ 26: В Индия (Бхрата-вара) има много поклонници на полубоговете – разнообразните представители на Върховния Бог, като Индра, Чандра и Сӯря, изискващи различно обожание. Поклонниците им предлагат дарове, смятайки ги за неразделни частици от цялото, т.е. Върховния. Така Бог, Върховната Личност, приема тези приношения и постепенно издига поклонниците до истинското предано служене, като изпълнява техните желания и стремежи. Тъй като Бог е съвършено цялостен, Той ги дарява с желаните благословии, дори те да се покланят само на част от трансценденталното му тяло.

ТЕКСТ 27: Бог, Върховната Личност, изпълнява материалните желания на предания, но не го дарява с благословии, които биха го накарали да моли за още благословии. Бог с готовност го подслонява в лотосовите си нозе, дори той да не се стреми към тях, и този подслон удовлетворява всичките му желания. В това се изразява особената милост на Върховната Личност.

ТЕКСТ 28: Ние живеем сега на райските планети, защото сме извършвали благочестиви дейности, яги и други религиозни обреди и сме изучавали Ведите. Но един ден животът ни тук ще свърши. Ние се молим, ако тогава са ни останали някакви заслуги от благочестивите дела, отново да се родим в Бхрата-вара като човешки същества, способни да помнят лотосовите нозе на Бога. Той е толкова милостив, че лично се явява в земите на Бхрата-вара и дарява с щастие жителите им.

ТЕКСТОВЕ 29  –  30: Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза: Скъпи царю, според мнението на някои учени Джамбӯдвӣпа е заобиколена от осем по-малки острова. Когато синовете на Махрджа Сагара бродеха по света, търсейки изгубения си кон, те разкопаха земята и така се образуваха осемте съседни острова. Имената на островите са Сварапрастха, Чандрашукла, вартана, Рамаака, Мандара-хариа, Пчаджаня, Сихала и Лак.

ТЕКСТ 31: О, царю Парӣкит, най-велики от потомците на Бхарата Махрджа, описах ти Бхрата-вара и съседните острови така, както са ме научили. Това са островите, съставляващи Джамбӯдвӣпа.