ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Структурата на вселената
Тази глава предлага описание на различни острови и заобикалящите ги океани, като се започва с Плакадвӣпа. Изложени са също разположението и размерите на планината Локлока. Остров Плакадвӣпа е два пъти по-широк от Джамбӯдвӣпа, който е заобиколен от океан със солена вода. Негов владетел е Идхмаджихва, един от синовете на Махрджа Прияврата. Островът е разделен на седем области; във всяка от тях има планина и голяма река.
Вторият остров се нарича Шлмалӣдвӣпа. Опасан от океан от алкохол, той е широк 51 500 000 километра, два пъти повече от Плакадвӣпа. Владетел на острова е Ягябху, друг син на Махрджа Прияврата. Подобно на Плакадвӣпа и този остров е разделен на седем области с планина и голяма река. Жителите на острова обожават Върховния в образа на Чандртм.
Третият остров, Кушадвӣпа, заобиколен от океан от пречистено масло, също е разделен на седем области. Там царува Хираярет, син на Махрджа Прияврата, а жителите му обожават Върховния в образа на Агни, божеството на огъня. Островът е широк 103 000 000 километра, т.е. два пъти повече от Шлмалӣдвӣпа.
Четвъртият остров, Краучадвӣпа е заобиколен от млечен океан; широк е 20 600 000 километра. Във всяка от седемте му области се издига огромна планина и тече пълноводна река. Владетел на острова е Гхтапха, също син на Махрджа Прияврата. Там хората почитат водата като въплъщение на Върховната Божествена Личност.
Петият остров, Шкадвӣпа, широк 41 200 000 километра, е обкръжен от океан от кисело мляко. Управлява го Медхтитхи, още един син на Махрджа Прияврата. Разделен е на седем области, с висока планина и голяма река. Жителите му почитат Върховната Божествена Личност в образа на Вю, въздуха.
Шестият остров, Пукарадвӣпа, два пъти по-широк от предишния, е заобиколен от сладководен океан. Негов владетел е Вӣтихотра, син на Махрджа Прияврата. Огромна планина, наречена Мнасоттара, разделя острова на две части. Жителите му обожават Сваямбхӯ, друго проявление на Върховната Божествена Личност. Отвъд пределите на Пукарадвӣпа се намират два острова – единият е винаги огрян от слънце, а другият е обгърнат в мрак. Между тях, на 1 609 344 000 километра от края на вселената, се издига планината Локлока. Там, проявяващ цялото си величие, живее Бог Нряа. Местността отвъд Локлока се нарича Алока-вара, а отвъд нея е чистото владение на хората, стремящи се към освобождение.
Във вертикален план Слънцето се намира точно в средата на вселената, в Антарика – пространството между Бхӯрлока и Бхуварлока. Разстоянието между Слънцето и окръжността на Аа-голака, вселенския глобус, е двайсет и пет кои йоджани (3 218 688 000 километра). Слънцето се нарича Мртаа, защото влиза във вселената и разделя небосвода, а също и Хираягарбха, защото е родено от Хираягарбха, вместилището на махат-таттва.
ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Шукадева Госвмӣ каза: А сега ще ти опиша размерите, характеристиките и формите на шестте острова. Ще започна с Плака.
ТЕКСТ 2: Както земите на Джамбӯдвӣпа се простират около планината Сумеру, самият Джамбӯдвӣпа е заобиколен от океан със солена вода. Джамбӯдвӣпа е широк 100 000 йоджани (1 300 000 километра). Толкова е и ширината на океана. Рововете около крепостите често са обградени от дивна гора; така и соленият океан около Джамбӯдвӣпа е обграден от Плакадвӣпа. Остров Плакадвӣпа е два пъти по-широк от океана, т.е. 200 000 йоджани (2 600 000 километра). Там расте дърво, блестящо като злато и високо колкото дървото джамбӯ на Джамбӯдвӣпа. В корените му гори огън със седем пламъка. То се нарича плака и оттам островът е получил името си. Владетел на Плакадвӣпа е Идхмаджихва, син на Махрджа Прияврата. Той нарече седемте острова с имената на синовете си и след като ги разпредели между тях, се оттегли от светските дела, за да се посвети на предано служене за Бога.
ТЕКСТОВЕ 3 – 4: Седемте острова (вари) носят имената на тези седем сина: Шива, Яваса, Субхадра, Шнта, Кема, Амта и Абхая. На островите има седем планини и седем реки. Планините се казват Маикӯа, Ваджракӯа, Индрасена, Джьотимн, Супара, Хираяхӣва и Мегхамла, а реките носят имената Ару, Нм, гирасӣ, Свитрӣ, Суптабхт, тамбхар и Сатямбхар. Човек незабавно се освобождава от материално замърсяване дори ако докосне водите им или се изкъпе в тях. Така се пречистват четирите класи хора, обитаващи Плакадвӣпа: хасите, патагите, ӯрдхвяните и сатгите. Жителите на Плакадвӣпа живеят хиляда години. Те са красиви като полубоговете и зачеват децата си като тях. С обредните церемонии, описани във Ведите, и с преклонение пред Върховната Божествена Личност в образа на бога на Слънцето те постигат Слънцето – една от райските планети.
ТЕКСТ 5: (Ето мантрата, с която жителите на Плакадвӣпа се молят на Върховния Бог.) Нека приемем подслон при бога на Слънцето, който е отражение на Бог Виу, вездесъщата Върховна Божествена Личност, най-древното живо същество. Виу е единственият Бог, достоен за поклонение. Той е Ведите, религията и източникът на всички благоприятни и неблагоприятни резултати.
ТЕКСТ 6: О, царю, дълголетие, могъщи сетива, физическа и психическа сила, интелигентност, смелост – това са вродени качества на всички обитатели на Плакадвӣпа и останалите острови.
ТЕКСТ 7: Около Плакадвӣпа се простира океан със сок от захарна тръстика, широк колкото самия остров. Отвъд него има друг остров, Шлмалӣдвӣпа – два пъти по-голям от Плакадвӣпа (400 000 йоджаниз, или 5 200 000 километра), заобиколен от океана Сурсгара, който е също толкова обширен, а водата му има вкус на алкохол.
ТЕКСТ 8: На Шлмалӣдвӣпа расте дърво шлмалӣ, от което островът е получил името си. То е голямо колкото дървото плака – високо е 1100 йоджани (14 300 километра) и е широко 100 йоджани (1300 километра). Мъдреците твърдят, че в това огромно дърво се намира гнездото на Гаруа, царят на птиците и носач на Бог Виу. В това дърво Гаруа отправя към Бог Виу своите ведически молитви.
ТЕКСТ 9: Владетел на Шлмалӣдвӣпа е Ягябху, син на Махрджа Прияврата. Той раздели острова на седем области и ги повери на седемте си сина. Областите получиха имената на синовете му: Сурочана, Сауманася, Рамаака, Дева-вара, Прибхадра, пяна и Авигта.
ТЕКСТ 10: В тези земи се издигат седем планини – Свараса, Шаташга, Вмадева, Кунда, Мукунда, Пупа-вара и Сахасра-шрути. И текат седем реки – Анумати, Синӣвлӣ, Сарасватӣ, Кухӯ, Раджанӣ, Нанд и Рк. Те съществуват и до днес.
ТЕКСТ 11: Следвайки варшрама дхарма, обитателите на тези земи, наречени шрутидхари, вӣрядхари, васундхари и иандхари, почитат разширението на Върховната Божествена Личност на име Сома, бога на Луната.
ТЕКСТ 12: (Жителите на Шлмалӣдвӣпа обожават полубога на Луната със следните думи.) С лъчите си бога на Луната разделя месеца на два периода, наречени шукла и ка, за да се предлагат зърнени храни на питите и полубоговете. Полубогът на Луната определя хода на времето. Той е царят на вселенските обитатели. Ние се молим вечно да остане наш цар и водач и му отдаваме цялата си почит.
ТЕКСТ 13: Отвъд океана от алкохол се намира друг остров, Кушадвӣпа, широк 800 000 йоджани (10 400 000 километра) – два пъти повече от океана. Както Шлмалӣдвӣпа е заобиколен от алкохолен океан, Кушадвӣпа е заобиколен от океан от течно гхи, голям колкото самия остров. На Кушадвӣпа растат гъсти треви куша, от които островът е получил името си. Тази трева, създадена от полубоговете по волята на Върховния Бог, прилича на огън, но с меки и приятни пламъци. Младите ѝ стръкове озаряват околността.
ТЕКСТ 14: О, царю, владетел на този остров е Хираярет, друг син на Махрджа Прияврата. Той раздели земята на седем области, които завеща на седемте си сина според законите за наследство. След това царят се оттегли от семейния живот, за да се отдаде на аскетизъм. Синовете му се казваха Васу, Васудна, Дхаручи, Стутяврата, Нбхигупта, Вивикта и Вмадева.
ТЕКСТ 15: В тези седем области като естествени граници се издигат седем планини, наречени Чакра, Чату-шга, Капила, Читракӯа, Девнӣка, Ӯрдхваром и Дравиа. Там текат и седем реки: Рамакул, Мадхукул, Митравинд, Шрутавинд, Девагарбх, Гхтачут и Мантамл.
ТЕКСТ 16: Жителите на Кушадвӣпа са познати под имената кушали, ковиди, абхиюкти и кулаки. Това съответства на брхмаи, катрии, вайши и шӯдри. Те се пречистват, като се къпят в седемте реки, и са изкусни в ритуалните церемонии според наставленията на ведическите писания. Така обожават Върховния в неговия аспект като полубог на огъня.
ТЕКСТ 17: (Това е мантрата, с която жителите на Кушадвӣпа обожават полубога на огъня.) О, божество на огъня, ти си част от Върховната Божествена Личност, Хари, и му носиш всички жертвени дарове. Затова те молим да му предложиш даровете, поднесени от нас на полубоговете, защото единствен Той се наслаждава на всичко.
ТЕКСТ 18: Отвъд океана от пречистено масло се намира острова Краучадвӣпа, широк 1 600 000 йоджани (20 800 000 километра) – два пъти повече от океана. Както Кушадвӣпа е обграден от океан от пречистено масло, така и около Краучадвӣпа има млечен океан, широк колкото острова. На Краучадвӣпа се издига висока планина, Крауча, която му е дала името.
ТЕКСТ 19: Растителността по склоновете на планина Крауча беше опустошена от оръжията на Крттикея, но планината не се страхуваше, защото я обливаха вълните на млечния океан и бе защитена от Варуадева.
ТЕКСТ 20: Владетелят на този остров също бе син на Махрджа Прияврата. Казваше се Гхтапха и бе велик мъдрец. Той раздели острова между седмината си сина, а седемте части получиха техните имена. След това Гхтапха Махрджа изостави семейния живот и прие подслон в лотосовите нозе на Бога, душата на всички души, изпълнен с благотворни качества. Така той постигна съвършенството.
ТЕКСТ 21: Синовете на Махрджа Гхтапха се казваха ма, Мадхуруха, Мегхапха, Судхм, Бхрджиха, Лохитра и Ванаспати. На острова им имаше седем планини, разделящи седемте области, и седем реки. Планините се казваха Шукла, Вардхамна, Бходжана, Упабархиа, Нанда, Нандана и Сарватобхадра. Реките носеха имената Абха, Амтаугх, ряк, Тӣртхаватӣ, Рӯпаватӣ, Павитраватӣ и Шукл.
ТЕКСТ 22: Жителите на Краучадвӣпа се делят на четири групи, наречени пуруи, абхи, дравии и деваки. Те се покланят на Върховната Божествена Личност, като предлагат шепа вода от свещените реки в лотосовите нозе на Варуа, полубога с водно тяло.
ТЕКСТ 23: (Жителите на Краучадвӣпа се молят със следната мантра.) О, речна вода, ти си наследила могъществото на Върховната Божествена Личност; така пречистваш трите планетарни системи Бхӯлока, Бхуварлока и Сварлока. Ти естествено премахваш греховете и затова те докосваме. Бъди милостива и продължи да ни пречистваш.
ТЕКСТ 24: Отвъд млечния океан се намира друг остров, Шкадвӣпа, широк 3 200 000 йоджани (41 600 000 километра). Краучадвӣпа е заобиколен от своя млечен океан, а около Шкадвӣпа има океан от разбито кисело мляко, широк колкото него. В Шкадвӣпа расте голямо дърво шка, от което островът е получил името си. То излъчва много силно ухание, носещо се из целия остров.
ТЕКСТ 25: Владетелят на острова, син на Прияврата, се наричаше Mедхтитхи. Tой също раздели острова си на седем области и им даде имената на своите синове, които провъзгласи за царе. Те се казваха Пуроджава, Mаноджава, Павамна, Дхӯмрнӣка, Читрарепха, Бахурӯпа и Вишвадхра. Като раздели острова и назначи синовете си за негови управници, Mедхтитхи се оттегли от света и заживя в гора, подходяща за медитация, за да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 26: И в тези области има седем гранични планини и седем реки. Планините са Ӣшна, Урушга, Балабхадра, Шатакесара, Сахасрасрота, Девапла и Махнаса. Реките са Анагх, юрд, Убхаяспи, Апарджит, Пачападӣ, Сахасрашрути и Ниджадхти.
ТЕКСТ 27: Жителите на областите се делят на четири касти: таврата, сатяврата, днаврата и ануврата, които съответстват на брхмаа, катрия, вайшя и шӯдра. Те се занимават с прма и мистична йога и в транс се покланят на Върховния Бог в образа на Вю.
ТЕКСТ 28: (Жителите на Шкадвӣпа се молят със следните думи на Върховната Божествена Личност в образа на Вю.) О, Върховна Личност, Ти си Свръхдушата в тялото, Ти управляваш движението на пра и останалите въздушни потоци и така поддържаш живите същества. О, Господи, Свръхдуша на всекиго, о, господарю на космоса, под чието ръководство съществува всичко, защити ни от опасностите.
ТЕКСТ 29: Отвъд океана от кисело мляко се намира острова Пукарадвӣпа, широк 6 400 000 йоджани (83 200 000 километра), два пъти повече от океана. Той е заобиколен от друг океан с много вкусна вода, голям колкото самия остров. На Пукарадвӣпа расте огромен лотос със 100 000 000 листа от чисто злато, блестящи като огън. Върху него седи Брахм, най-могъщото живо същество, понякога наричан бхагавн.
ТЕКСТ 30: В средата на острова се издига великата планина Мнасоттара, която го разделя на две части – вътрешна и външна. Тя е висока и широка 10 000 йоджани (130 000 километра). На тази планина в четирите посоки са разположени жилищата на Индра и други полубогове. Слънцето пътува с колесницата си по билото на планината, като следва своята орбита Саватсара около връх Меру. Пътят на Слънцето от северната страна на планината се нарича Уттаряа, а пътят му от южната страна – Дакияна. Едната част е денят на полубоговете, а другата – тяхната нощ.
ТЕКСТ 31: Владетелят на този остров, синът на Махрджа Прияврата, Вӣтихотра, има двама сина – Рамаака и Дхтаки. Той им повери двете части на острова и се посвети на дела в името на Върховната Божествена Личност по примера на по-големия си брат Медхтитхи.
ТЕКСТ 32: За да изпълнят материалните си желания, жителите на тази земя почитат Върховната Божествена Личност в образа на Брахм. Те отдават на Бога следните молитви.
ТЕКСТ 33: Брахм е известен като карма-мая, олицетворение на ведическите ритуали, защото с тези ритуали човек може да постигне неговото положение и защото ведическите химни се проявяват от него. Той е неотклонно отдаден на Върховната Божествена Личност и в известна степен не се различава от Бога. Въпреки това не бива да го почитаме като монистите; трябва да подходим дуалистично. Би трябвало да останем вечни слуги на Върховния Бог, върховния обект на поклонение. Така отдаваме смирените си почитания на Брахм, олицетворението на разкритото ведическо знание.
ТЕКСТ 34: След това отвъд сладководния океан, обгръщайки го отвсякъде, се издига планината Локлока. Тя отделя областите, огрени от слънцето, от тези, в които цари мрак.
ТЕКСТ 35: Отвъд сладководния океан се простира земя, обширна колкото разстоянието от средата на планината Сумеру до подножието на планината Мнасоттара. В тази земя има много живи същества. Отвъд нея, чак до Локлока, има друга земя, направена от злато. Златната ѝ повърхност отразява светлината като огледало и всеки предмет, паднал върху нея, става невидим. Затова всички живи създания са я изоставили.
ТЕКСТ 36: Между необитаемите земи и земите, населени с живи същества, се издига голямата планина, наречена Локлока, защото разделя тези земи.
ТЕКСТ 37: По върховната воля на Ка планината Локлока се издига като външна граница на трите свята – Бхӯрлока, Бхуварлока и Сварлока – за да възпира слънчевите лъчи, заливащи вселената. Всички небесни светила, от Слънцето до Дхрувалока, разпръскват лъчите си из трите свята, но не могат да прехвърлят границата, издигната от тази планина. Тъй като е необикновено висока и надвишава дори Дхрувалока, тя спира светлината и отвъд нея не може да премине нито лъч.
ТЕКСТ 38: Ерудираните учени, свободни от заблуждения, илюзии и склонност към измама, са описали планетарните системи с техните характеристики, размери и местоположение. След задълбочено обмисляне те са установили, че действителното разстояние между Сумеру и планината Локлока е една четвърт от диаметъра на вселената, т.е. 125 000 000 йоджани (1 625 000 000 километра).
ТЕКСТ 39: На върха на Локлока стоят четири гаджа-пати, величествени слона, поставени в четирите посоки на света от Брахм, върховния духовен учител на цялата вселена. Имената на слоновете са абха, Пукарачӯа, Вмана и Апарджита. Те поддържат планетарните системи във вселената.
ТЕКСТ 40: Бог, Върховната Личност, е господар на цялото трансцендентално изобилие и владетел на духовното небе. Той е Бхагавн, Свръхдушата на всекиго. А на полубоговете, предвождани от небесния цар Индра, е поверена грижата за делата в материалния свят. За благото на живите същества във вселената и за да вдъхне сила на четирите слона и на полубоговете, Бог се явява на върха на планината в духовно тяло, неосквернено от гуите на материалната природа. Заобиколен от личните си разширения и помощници, като Виваксена, Той проявява своите съвършенства под формата на религия и знание и мистичните сили аим, лагхим и махим. Той е прекрасен с различните оръжия в четирите си ръце.
ТЕКСТ 41: Нряа, Виу и другите въплъщения на Върховната Божествена Личност носят различни оръжия, които подчертават красотата им. Върховният проявява тези въплъщения, за да поддържа планетите, създадени от собствената му енергия, йога-м.
ТЕКСТ 42: Скъпи царю, отвъд Локлока се простира земята Алока-вара, обширна колкото областта, оградена от планината – тоест 125 000 000 йоджани (1 625 000 000 километра). А отвъд Алока-вара е мястото, където отиват личностите, желаещи освобождение от материалния свят. То е извън властта на материалните проявления на природата и затова е съвършено чисто. Бог Ка преведе Арджуна през това място, за да върне синовете на брхмаа.
ТЕКСТ 43: Във вертикален план Слънцето е разположено в средата на вселената, в пространството между Бхӯрлока и Бхуварлока, наречено антарика – космическо пространство. Разстоянието между Слънцето и периферията на вселената е двайсет и пет кои йоджани (3 250 000 000 километра).
ТЕКСТ 44: Богът на Слънцето е познат и под името Вайрджа, съвкупното материално тяло на всички живи същества. Той се нарича и Мртаа, защото по време на сътворението влиза в безжизненото яйце на вселената. Известен е и като Хираягарбха, защото е получил материалното си тяло от Хираягарбха (Брахм).
ТЕКСТ 45: О, царю, полубогът на Слънцето и слънчевата планета обособяват посоките във вселената. Единствено благодарение на Слънцето можем да разберем какво представляват небето, висшите планети, този свят и нисшите планети. И само поради Слънцето можем да разберем кои са местата за материално наслаждение, кои – за освобождение, кои са адски и кои – подземни.
ТЕКСТ 46: Всички живи същества, в това число полубогове, хора, животни, птици, насекоми, влечуги, растения и дървета, се нуждаят от топлината и светлината, които богът на Слънцето изпраща от своята планета. Благодарение на него живите същества могат да виждат, затова той се нарича дг-ишвара, Божествената Личност, контролираща зрението.