ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза: Щом се роди като син на Махрджа Нбхи, Бог прояви отличителните белези на Върховната Божествена Личност, като знаците по стъпалата си (знаме, мълния и пр.). Той бе безпристрастен и много спокоен. Владееше ума и сетивата си и притежавайки всички богатства, не жадуваше за материално наслаждение. Надарен с тези качества, от ден на ден синът на Махрджа Нбхи ставаше все по-могъщ. Затова неговите поданици, учените брхмаи, полубоговете и министрите искаха абхадева да бъде провъзгласен за владетел на Земята.

ТЕКСТ 2: С появата си синът на Махрджа Нбхи показа всички добродетели, възпявани от великите поети – Той имаше добре сложено тяло с отличителните белези на Върховната Личност; бе могъщ и силен, красив, прославен, влиятелен и енергичен. Щом видя неговите качества, Махрджа Нбхи си помисли, че синът му трябва да е най-съвършеното човешко същество или върховното същество. Затова го нарече абха.

ТЕКСТ 3: Небесният цар Индра, притежаващ несметни материални богатства, завидя на цар абхадева и спря да излива дъжд над планетата Бхрата-вара. Върховният Бог, абхадева, господарят на мистичните сили, разбра намерението на Индра и леко се усмихна. Със собственото си могъщество, чрез йога-м (вътрешната си енергия) Той предизвика проливни дъждове над своите земи, наричани Аджанбха.

ТЕКСТ 4: Получил съвършен син според желанието си, цар Нбхи бе обзет от трансцендентално блаженство и обич към него. С разтреперан, преливащ от екстаз глас, той се обръщаше към момчето с думите „скъпи сине, любими мой“. Това отношение се дължеше на йога-м; чрез нея царят бе приел Върховния Бог, върховния баща, за свой син. В знак на върховно благоразположение Бог стана негов син и се отнасяше към всички, сякаш бе обикновен човек. Цар Нбхи отгледа трансценденталния си син с много обич, завладян от трансцендентално блаженство, радост и преданост.

ТЕКСТ 5: Цар Нбхи видя, че синът му абхадева е обичан от поданиците и уважаван от управниците и министрите. Заради неговата слава царят го провъзгласи за император на света, който да закриля населението съгласно ведическата религиозна система. Той повери сина си на учени брхмаи, за да го напътстват в държавното управление. След това Махрджа Нбхи и съпругата му Мерудевӣ се отправиха към Бадарикшрама в Хималаите; там царят с радост се посвети на сурови отречения. Потопен в самдхи, той обожаваше Върховната Божествена Личност, Нара-Нряа, цялостно въплъщение на Ка. Така след известно време Махрджа Нбхи се издигна до духовния свят Ваикуха.

ТЕКСТ 6: О, Махрджа Парӣкит, древните мъдреци съчиниха стихове, възхваляващи Махрджа Нбхи. Първият от тях гласи следното: „Кой може да постигне съвършенството на Махрджа Нбхи? Кой може да извърши неговите дейности? Заради преданото му служене Върховната Божествена Личност се съгласи да стане негов син“.

ТЕКСТ 7: Вторият стих е следният: „Кой почита брхмаите повече от Махрджа Нбхи? Напълно удовлетворени от неговото преклонение, с брахминското си могъщество те му показаха самия Нряа, Върховната Божествена Личност“.

ТЕКСТ 8: След като Нбхи Махрджа замина за Бадарикшрама, Върховният Бог, абхадева, прие царството си за свое поле на действие. За да даде пример на хората и да покаже задълженията на семейните, най-напред Той стана брахмачаря, започна да изпълнява наставленията на духовните учители и отиде да живее в гурукула, техния дом. Когато завърши образованието си, Той им поднесе дарове (гуру даки), а после създаде семейство. Ожени се за Джаянтӣ и зачена с нея сто сина, които не му отстъпваха по могъщество и достойнства. Джаянтӣ му бе предложена за съпруга от небесния цар Индра. бхадева и Джаянтӣ живееха като образцови съпрузи и изпълняваха обредите, препоръчани в шрути и смти шстра.

ТЕКСТ 9: Най-големият от стоте сина на абхадева се казваше Бхарата. Велик предан, той бе надарен с най-възвишени добродетели. В негова чест планетата Земя бе наречена Бхрата-вара.

ТЕКСТ 10: След Бхарата имаше още деветдесет и девет сина. Сред тях деветимата най-възрастни бяха Кушварта, Илварта, Брахмварта, Малая, Кету, Бхадрасена, Индраспк, Видарбха и Кӣкаа.

ТЕКСТОВЕ 11 – 12: Освен тях трябва да споменем и Кави, Хави, Антарика, Прабуддха, Пиппаляна, вирхотра, Друмила, Чамаса и Карабхджана. Те бяха възвишени предани и признати проповедници на „Шрӣмад Бхгаватам“. Хората ги възхваляваха заради безусловната им преданост към Върховната Божествена Личност Всудева. Те наистина бяха много велики. За твое пълно удовлетворение аз (Шукадева Госвмӣ) ще опиша качествата им по-късно, когато ти предам разговора между Нрада и Всудева.

ТЕКСТ 13: Освен споменатите деветнайсет, абхадева и Джаянтӣ имаха още осемдесет и един по-малки сина. По волята на баща си те получиха добро възпитание и обноски, съблюдаваха пълна чистота в дейностите си и овладяха ведическото знание и ритуали. По този начин станаха достойни брхмаи.

ТЕКСТ 14: Като въплъщение на Върховната Божествена Личност, Бог абхадева бе напълно независим, защото притежаваше духовна, вечна, изпълнена с трансцендентално блаженство форма. Той нямаше нищо общо с четирите принципа на материално страдание (раждане, болести, старост и смърт) и бе освободен от материални привързаности. Винаги уравновесен, Той гледаше на всички по един и същи начин. Желаещ само доброто на живите същества, беше нещастен да вижда другите нещастни. Макар и съвършена личност, всевластен Върховен Бог, Той действаше като обикновена обусловена душа. И строго се придържаше към принципите на варшрама дхарма. С течение на времето тези принципи бяха пренебрегнати; затова с личните си качества и поведение Той показваше на невежите как да изпълняват предписаните им задължения. Бог абхадева утвърди правилата на семейния живот, благодарение на които хората почитат религията, осигуряват си благосъстояние и добро име, раждат синове и дъщери, постигат материално щастие и накрая – вечен живот. Със своите наставления Той разясни как човек може да бъде семеен и същевременно да стане съвършен, следвайки принципите на варшрама дхарма.

ТЕКСТ 15: Каквото направи една велика личност, това правят и обикновените хора.

ТЕКСТ 16: Бог абхадева познаваше всички тънкости на поверителното ведическо знание, включващо различните предписани задължения, но се държеше като катрия и следваше наставленията на брхмаите за овладяване на ума и сетивата, за търпимост и пр. Така Той управляваше според системата варшрама дхарма, която изисква брхмаите да ръководят кшатриите, а кшатриите да се грижат за държавните дела с помощта на вайшите и шӯдрите.

ТЕКСТ 17: Бог абхадева изпълни по сто пъти различните жертвоприношения, описани във ведическата литература. С това напълно удовлетвори Бог Виу. Церемониите бяха пищни и всичко използвано в тях бе превъзходно. Изпълняваха ги млади, всеотдайни жреци, в подходящо време и на свято място. Така бе почетен Бог Виу, а прасда беше предложен на полубоговете. Всички жертвоприношения и празненства преминаха успешно.

ТЕКСТ 18: Никой не се стреми към  блуждаещ огън или цвете в небето; всеки знае добре, че такива неща не съществуват. Когато Бог абхадева управляваше планетата Бхрата-вара, дори обикновените хора никога не молеха за каквото и да било. Никой не копнее за несъществуващото. С други думи, всички бяха напълно удовлетворени и нямаха причина да молят за нещо. Хората хранеха голяма обич към царя. Обичта им постоянно нарастваше и те не се нуждаеха от нищо.

ТЕКСТ 19: Веднъж, докато пътуваше по света, Върховният Бог, абхадева, стигна до местността Брахмварта. Там се бяха събрали учени брхмаи и царските синове внимателно слушаха поученията им. На това велико събрание, където можеха да го чуят и неговите поданици, абхадева напътстваше синовете си, въпреки че те бяха добре възпитани, предани и достойни. Той им даде наставления как съвършено да управляват света. Бог каза следното.