ГЛАВА ОСМА

ТЕКСТ 1: Шукадева Госвмӣ продължи: Скъпи царю, един ден, щом завърши сутрешните си задължения – ходене по нужда и къпане, Махрджа Бхарата седна за няколко минути на брега на река Гаакӣ и започна да повтаря мантрата си, която започваше с окра.

ТЕКСТ 2: О, царю, докато Бхарата Махрджа седеше на речния бряг, там дойде една сърна, за да утоли жаждата си.

ТЕКСТ 3: Сърната с удоволствие пиеше речната вода, когато наблизо се чу силен лъвски рев. Тя потрепери от ужас, както и всички живи създания наоколо.

ТЕКСТ 4: По природа сърната бе боязлива, живееше в постоянен страх да не я убият и непрекъснато се оглеждаше недоверчиво. Когато чу страшния лъвски рев, тя се сепна. Очите ѝ неспокойно зашариха наоколо и въпреки че не бе утолила жаждата си, внезапно скочи към другия бряг на реката.

ТЕКСТ 5: Сърната беше бременна и когато скочи уплашена, бебето еленче падна от утробата ѝ в бързите речни води.

ТЕКСТ 6: Черната сърна бе загубила стадото си и преждевременното раждане ѝ причини голяма мъка. Щом прекоси реката, тя пропадна в някаква пещера, строполи се на земята и умря.

ТЕКСТ 7: Великият цар Бхарата, седнал на брега на реката, видя във водата малкото еленче, загубило майка си. Тази гледка го изпълни със състрадание. Като добър приятел, той измъкна еленчето от реката и го занесе в шрама си, знаейки, че е останало сираче.

ТЕКСТ 8: Постепенно Махрджа Бхарата се привърза към елена. Отглеждаше го, даваше му трева, грижливо го пазеше от тигри и други хищници. Когато тялото го сърбеше, той го почесваше, милваше и всячески се стремеше да му е добре. Понякога го целуваше с любов. Дотолкова се отдаде на грижи за животното, че пренебрегна правилата и предписанията за духовно развитие и постепенно забрави за обожанието на Върховната Божествена Личност. След известно време той изостави всичко свързано с духовния си живот.

ТЕКСТ 9: Великият цар Махрджа Бхарата си мислеше: О, това малко, безпомощно същество по волята на времето – представителя на Върховната Божествена Личност, загуби своите роднини и приятели и прие подслон при мен. То не познава никой друг освен мен и аз станах негов баща, майка, брат и роднина. То ме смята за свой близък, има ми пълно доверие. Сам-самичко е, а аз не бива да бъда жесток и да си мисля, че то ще наруши спокойствието ми. Трябва да го отгледам и пазя, трябва да го радвам и милвам. Как да го отблъсна, след като е намерило закрила при мен? Макар еленчето да пречи на духовния ми живот, убеден съм, че не бива да пренебрегвам едно безпомощно създание, търсещо подслон. Това би било голям грях.

ТЕКСТ 10: Този, който е духовно напреднал, несъмнено изпитва жалост към страдащите живи същества, дори да е приел живот в отречение. Човек трябва да пренебрегне собствените си интереси, макар и много важни, за да защити нуждаещите се от неговата закрила.

ТЕКСТ 11: Махрджа Бхарата така се привърза към еленчето, че с него спеше, разхождаше се, къпеше се и дори се хранеше. Сърцето му бе преизпълнено с обич към еленчето.

ТЕКСТ 12: Когато отиваше в гората, за да накъса трева куша и цветя, да събере съчки, листа, плодове и корени или да донесе вода, Махрджа Бхарата се боеше, че кучета, чакали, тигри и други свирепи животни могат да разкъсат елена. Затова винаги го водеше със себе си.

ТЕКСТ 13: В гората животното си играеше като малко дете и това го правеше още по-мило за Махрджа Бхарата. Понякога от обич той дори го носеше на раменете си. Сърцето му преливаше от любов към елена и често пъти той го слагаше в скута си, а вечер животното спеше на гърдите му. Грижите за елена му доставяха огромно удоволствие.

ТЕКСТ 14: Когато Махрджа Бхарата обожаваше Бога или изпълняваше някакъв ритуал, още преди е да завършил, често прекъсваше дейността си, за да види какво прави еленът. Щом се увереше, че животното е добре, умът и сърцето му се успокояваха и той го благославяше с думите: „Скъпо еленче, дано бъдеш винаги щастливо“.

ТЕКСТ 15: Ако понякога не виждаше елена, Бхарата Махрджа ставаше много неспокоен. Беше заприличал на бедняк, който е получил малко пари, изгубил ги е и е изпаднал в отчаяние. Когато еленът го нямаше, той се измъчваше от опасения и горко оплакваше раздялата. Напълно объркан, той си мислеше следното.

ТЕКСТ 16: Бхарата Махрджа си мислеше: Уви, горкият елен сега е безпомощен. Аз съм един злочест човек и умът ми е като хитър ловец, изпълнен с желания за измама и жестокости. Еленът добродушно ми се довери като някого, който естествено очаква добро отношение и забравил злините на коварния си приятел, отново му вярва. Макар че се оказах недостоен за доверие, дали той ще ми се довери отново?

ТЕКСТ 17: О, ще видя ли отново доброто животно, закриляно от Бога, незнаещо страх от тигри и други хищници? Ще го видя ли пак да се разхожда в градината и да пасе мека трева?

ТЕКСТ 18: Как бих могъл да знам дали еленът не е разкъсан от някой вълк или куче, от стадо глигани или пък от самотния ловец, тигъра?

ТЕКСТ 19: Когато слънцето изгрее, светът се изпълва с добро. Уви, в моя живот няма нищо светло. Богът на Слънцето е олицетворение на Ведите, но аз съм далеч от всякакви ведически принципи. Слънцето вече залязва, а бедното животно, което се остави на моите грижи след смъртта на майка си, още не се е завърнало.

ТЕКСТ 20: Моят елен е истински принц. Кога ли ще се върне? Ще ме зарадва ли отново с невинните си игри? Кога ще излекува раненото ми сърце? Очевидно аз не съм извършил нищо благочестиво, иначе еленът отдавна да се е върнал.

ТЕКСТ 21: Малкият елен си играеше с мен и когато ме видеше как се преструвам, че медитирам със затворени очи, ме обикаляше с гняв, породен от любов, и боязливо ме докосваше с нежните връхчета на рогцата си. Те ме милваха като водни капки.

ТЕКСТ 22: Когато поставях жертвените дарове върху постелка от трева куша, еленът, който си играеше до мен, захапваше тревата със зъби и по този начин я оскверняваше. За наказание аз го бутах настрани, а той веднага ставаше плах и лягаше неподвижно, също като син на свят човек. Така спираше играта си.

ТЕКСТ 23: Като изрече тези безумни слова, Махрджа Бхарата стана и излезе навън. Той видя следите на елена в пръстта и възкликна с любов: О, нещастни Бхарата, твоят аскетизъм и отречения са незначителни в сравнение с аскетизма на планетата Земя. Заради великите ѝ отречения малките прелестни стъпки на елена, носещи радост и щастие, са се отпечатали в меката ѝ пръст. Те показват на мен, измъчения от загубата на бедното създание, откъде е минало то и как мога да си възвърна това съкровище. Стъпките му направиха земята подходящо място за жертвоприношения, с които брхмаите се обръщат към полубоговете, за да постигнат райските планети или освобождение.

ТЕКСТ 24: Махрджа Бхарата продължаваше да говори като безумец. Щом видя над главата си тъмните петна на изгряващата луна, които приличаха на елен, той каза: Възможно ли е Луната, така милостива към нещастните, да е помогнала и на моето еленче, знаейки, че то се е отдалечило от дома и се е загубило? Тя го е приютила при себе си, за да го защити от свирепия лъв.

ТЕКСТ 25: Като видя лунната светлина, Махрджа Бхарата продължи да говори несвързано: Синът на сърната бе толкова послушен и скъп на сърцето ми, че раздялата с него е болезнена като раздялата със собствения ми син. Мъчителна болка ме изпепелява, сякаш съм сред горски пожар. Сърцето ми изгаря като лотос на суша. Луната излива върху мен, нещастния, благодатното си сияние, както човек пръска със студена вода приятеля си, който има силна треска. Така луната ме прави щастлив.

ТЕКСТ 26: Шукадева Госвмӣ продължи разказа си: Скъпи царю, така Бхарата Махрджа бе завладян от неудържимо желание, проявило се в образа на еленчето. Поради последиците от миналите си дейности той изостави пътя на мистичната йога, аскетизма и обожанието на Върховната Божествена Личност. Ако не бе засегнат от тези последици, как щеше да се привърже към елена, след като бе изоставил собствения си син и семейство, смятайки ги за препятствия по пътя на духовния живот? Как щеше да развие такава непреодолима привързаност към едно животно? Това несъмнено се дължеше на миналата му карма. Царят бе толкова погълнат от вниманието и грижите си за елена, че пренебрегна духовните си дейности. След известно време неумолимата смърт се появи пред него като отровна змия, която пропълзява в миша дупка.

ТЕКСТ 27: В мига на смъртта царят видя елена да стои до него също като негов син и да го оплаква. Понеже умът на царя бе съсредоточен върху еленчето, той напусна света, елена и материалното си тяло като човек, лишен от Ка съзнание, и сам придоби еленско тяло. Все пак имаше едно предимство – макар да бе загубил човешкия си образ, той не забрави събитията от миналия си живот.

ТЕКСТ 28: Макар и в тяло на елен, благодарение на усърдното си предано служене в предишния живот Бхарата Махрджа знаеше коя е причината за раждането му в животинско тяло. Като преценяваше своя минал живот и сегашната си участ, той дълбоко се разкайваше за постъпките си.

ТЕКСТ 29: В еленското си тяло Бхарата Махрджа скърбеше: Каква злощастна съдба! Аз изоставих пътя на себепознанието. Напуснах родните си синове, съпруга и дом, за да напредвам в духовния живот, и потърсих подслон в уединено свято място сред гората. Овладях сетивата, осъзнах себе си и започнах да служа на Върховната Божествена Личност, Всудева, със слушане, мислене, възпяване, обожание и помнене. Усилията ми се увенчаха с успех и аз бях постоянно потопен в преданото служене. Но поради собствената ми глупост умът ми отново се привърза – този път към един елен. Сега се намирам в тяло на елен и съм далече от всякаква предана дейност.

ТЕКСТ 30: Бхарата Махрджа искрено се разкайваше и въпреки че бе получил тяло на елен, не бе привързан към нищо материално. Той не разкри на никого истината за себе си, остави своята майка, сърната, в планината Кладжара, където бе роден, и се завърна в гората до Шлагрма, в шрама на Пуластя и Пулаха.

ТЕКСТ 31: Великият цар Бхарата Махрджа заживя в този шрам и много се пазеше да не попадне отново в лоша среда. Без да разкрива миналото си на никого, живееше съвсем просто и се хранеше само със сухи листа. Никога не беше сам, защото до него бе Свръхдушата. Така той чакаше смъртта в тяло на елен. И един ден, както се къпеше в святото място, напусна тялото си.