ТЕКСТОВЕ 12 – 13
арджуна увча
пара брахма пара дхма
павитра парама бхавн
пуруш̣а шшвата дивям
ди-девам аджа вибхум
хус твм ш̣ая сарве
деварш̣ир нрадас татх
асито девало вя̄са
свая чаива бравӣш̣и ме
арджуна увча – Арджуна каза; парам – върховната; брахма – истина; парам – върховното; дхма – убежище; павитрам – чиста; парамам – върховна; бхавн – Ти; пуруш̣ам – личност; шшватам – вечен; дивям – трансцендентален; ди-девам – изначалният Бог; аджам – нероденият; вибхум – най-великият; ху – казвам; твм – на теб; ш̣ая – мъдреци; сарве – всички; дева-ш̣и – мъдрецът сред полубоговете; нрада – Нрада; татх – също; асита – Асита; девала – Девала; вя̄са – Вя̄са; сваям – лично; ча – също; ева – със сигурност; бравӣш̣и – Ти обясняваш; ме – на мен.
Арджуна каза: Ти си Върховната Божествена Личност, крайното убежище, най-чистият, Абсолютната Истина. Ти си вечната изначална личност; трансцендентален, нероден и най-велик. Всички велики мъдреци, като Нрада, Асита, Девала, Вя̄са, потвърждават тази истина за теб, а сега и Ти самият ми я заявяваш.
В тези два стиха Бог дава възможност на Мя̄вдӣ философа да разбере, че Върховният се различава от индивидуалната душа. След като изслушва четирите най-важни стиха от Бхагавад-гӣт (10.8 – 11), Арджуна се освобождава напълно от всички съмнения и приема Кш̣а за Върховната Божествена Личност. Той категорично заявява: „Ти си пара брахма, Върховната Божествена Личност“. А преди това Кш̣а посочи, че Той е източникът на всичко и на всекиго. Всеки полубог, всяко човешко същество зависи от него. Поради невежество хората и полубоговете си мислят, че са абсолютни и независими от Върховната Божествена Личност. Това невежество се премахва с предано служене, както вече беше обяснено от Бога в предишния стих. Сега, по негова милост, Арджуна го приема за Върховна Истина в съгласие с предписанията на Ведите. Той нарича Кш̣а Върховна Божествена Личност, Абсолютна Истина, не за да го ласкае като близък приятел. Всичко казано от Арджуна в тези два стиха се потвърждава и от ведическата истина. Ведическите предписания утвърждават, че само който приеме преданото служене, може да разбере Върховния Бог; другите не могат. Всяка дума на Арджуна в този стих се потвърждава от Ведите.
В Кена Упаниш̣ад се казва: всичко се намира във Върховния Брахман; а Кш̣а вече обясни, че всичко се намира в него. Муака Упаниш̣ад утвърждава, че Върховният Бог, у когото се намира всичко, може да бъде осъзнат само от личности, постоянно мислещи за него. Непрестанната мисъл за Кш̣а се нарича смараам, един от методите на предано служене. Единствено чрез предано служене на Кш̣а човек може да разбере позицията си и да се освободи от това материално тяло.
Във Ведите Върховният Бог е приеман за най-чистия от чистите. Този, който разбира, че Кш̣а е най-чистият от чистите, се пречиства от греховните дейности. Той не може да се освободи от тях, ако не се отдаде на Върховния. Арджуна приема Кш̣а като най-чистия и това съответства на ведическите предписания и на твърденията на велики личности, сред които Нрада е главният.
Кш̣а е Върховната Божествена Личност, затова би трябвало да медитираме върху него и да се наслаждаваме на взаимната си трансцендентална връзка. Той е върховното съществуване; свободен от телесни нужди, раждане и смърт. Това е потвърдено не само от Арджуна, но и от Ведите, Пурите и историческите хроники. В цялата ведическа литература Кш̣а е описван по този начин. Самият Върховен Бог също казва в четвърта глава: „Макар и нероден, Аз се появявам на тази земя, за да установя религиозните принципи“. Той е върховният източник; Той няма причина, защото е причината на всички причини и всичко води началото си от него. Това съвършено знание може да се получи по милостта на Върховния Бог.
Тук Арджуна говори по милостта на Кш̣а. Ако искаме да разберем Бхагавад-гӣт, трябва да приемем твърденията на тези два стиха. Това се нарича парампар система, ученическа приемственост. Без ученическата приемственост не може да се разбере Бхагавад-гӣт. Това е невъзможно с т.нар. академично образование. За съжаление, гордите с академичното си образование, въпреки многобройните доказателства във ведическата литература, упорито се придържат към схващането, че Кш̣а е обикновена личност.