ТЕКСТ 34
мтю сарва-хараш чхам
удбхаваш ча бхавиш̣ятм
кӣрти шрӣр вк ча нрӣ
смтир медх дхти кш̣ам
мтю – смърт; сарва-хара – всепоглъщаща; ча – и; ахам – Аз съм; удбхава – зараждането; ча – също; бхавиш̣ятм – на бъдещите проявления; кӣрти – слава; шрӣ – богатство или красота; вк – изящна реч; ча – също; нрӣм – от жените; смти – памет; медх – разум; дхти – постоянство; кш̣ам – търпение.
Аз съм всепоглъщащата смърт; Аз съм съзидателният принцип на всичко, което ще бъде; сред жените Аз съм славата, сполуката, изящната реч, паметта, разумът, постоянството и търпението.
Още с раждането си човек започва да умира всеки миг. Смъртта поглъща всяко живо същество миг след миг, но само последният удар е наречен смърт. Тази смърт е Кш̣а. В развитието си всички живи същества преминават през шест основни промени – раждат се, растат, остават непроменени известно време, създават потомство, остаряват и най-накрая изчезват. От тези промени първата е появяването от утробата на майката и това е Кш̣а. Раждането е начало на всички бъдещи дейности.
Седемте съвършенства – слава, сполука, изящна реч, памет, разум, постоянство и търпение – са качества на женското начало. Ако притежава всичките или поне част от тях, човек се прославя. Ако някой е известен като благочестив, хората го славят. Санскритският език е съвършен и затова е всеславен. Ако след изучаване на даден предмет човек може да си спомни съдържанието, той е надарен с добра памет, т.е. смти. А способността не само да се четат много книги на различни теми, но и да се разбират и прилагат при необходимост, се нарича разум (медх) – друго съвършенство. Способността да се преодолява непостоянството се нарича твърдост или решителност (дхти). Когато човек има най-различни умения, но въпреки това е смирен и благ; когато остава уравновесен в скръб и радост, той притежава съвършенството, наричано търпение (кш̣ам).