ТЕКСТ 14
тата са висмая̄виш̣о
хш̣а-ром дхана-джая
праамя ширас дева
ктджалир абхш̣ата
тата – след това; са – той; висмая-виш̣а – преизпълнен с учудване; хш̣а-ром – с настръхнали косми по тялото, поради големия екстаз; дханам-джая – Арджуна; праамя – отдавайки почит; ширас – с глава; девам – на Бога, Върховната Личност; кта-аджали – с допрени длани; абхш̣ата – започна да говори.
Тогава, объркан и удивен, с настръхнала коса, Арджуна навежда глава, за да отдаде почитания, и с допрени длани започва да се моли на Върховния Бог.
Щом се разкрива божественото видение, отношенията между Кш̣а и Арджуна веднага се променят. Дотогава връзката между двамата се основава на приятелство, но след появата на тази форма Арджуна отдава дълбоки почитания на Кш̣а и му се моли с допрени длани. Той възхвалява вселенската форма. И отношението на Арджуна става по-скоро отношение на удивление, отколкото на приятелство. За великите предани Кш̣а е извор на всички отношения. В писанията са споменати дванайсет основни вида отношения и те се намират в Кш̣а. Казва се, че Той е океанът от всички взаимоотношения, обменяни между две живи същества, между боговете или между Върховния и неговите предани.
Сега Арджуна е обзет от чувство на удивление и макар по природа да е много сериозен, тих и спокоен, от това удивление изпада в екстаз, кожата му настръхва и с допрени длани той отдава почитания на Бога. Разбира се, той не се страхува, но е поразен от чудесата на Върховния. Непосредствената му реакция е удивление. Неговата естествена приятелска любов е надвита от удивлението и затова той реагира по такъв начин.