ТЕКСТ 14
тата са висмавио
ха-ром дхана-джая
праамя ширас дева
ктджалир абхата
тата – след това; са – той; висмая-виа – преизпълнен с учудване; ха-ром – с настръхнали косми по тялото, поради големия екстаз; дханам-джая – Арджуна; праамя – отдавайки почит; ширас – с глава; девам – на Бога, Върховната Личност; кта-аджали – с допрени длани; абхата – започна да говори.
Тогава, объркан и удивен, с настръхнали коси, Арджуна навежда глава, за да отдаде почитания, и с допрени длани започва да се моли на Върховния Бог.
Щом се разкрива божественото видение, отношенията между Ка и Арджуна веднага се променят. Дотогава връзката между двамата се основава на приятелство, но след появата на тази форма Арджуна отдава дълбоки почитания на Ка и му се моли с допрени длани. Той възхвалява вселенската форма. И отношението на Арджуна става по-скоро отношение на удивление, отколкото на приятелство. За великите предани Ка е извор на всички отношения. В писанията са споменати дванайсет основни вида отношения и те се намират в Ка. Казва се, че Той е океанът от всички взаимоотношения, обменяни между две живи същества, между полубоговете или между Върховния и неговите предани.
Сега Арджуна е обзет от чувство на удивление и макар по природа да е много сериозен, тих и спокоен, от това удивление изпада в екстаз, кожата му настръхва и с допрени длани той отдава почитания на Бога. Разбира се, той не се страхува, но е поразен от чудесата на Върховния. Непосредствената му реакция е удивление. Неговата естествена приятелска любов е надвита от удивлението и затова той реагира по такъв начин.