ТЕКСТ 36
арджуна увча
стхне хш̣ӣкеша тава пракӣртя̄
джагат прахш̣ятй анураджяте ча
ракш̣си бхӣтни дишо драванти
сарве самасянти ча сиддха-сагх
арджуна увча – Арджуна каза; стхне – правилно; хш̣ӣка-ӣша – о, господарю на сетивата; тава – твоето; пракӣртя̄ – от величието; джагат – целият свят; прахш̣яти – се радва; анураджяте – се привързва; ча – и; ракш̣си – демоните; бхӣтни – от страх; диша – във всички посоки; драванти – побягват; сарве – всички; намасянти – отдават почит; ча – също; сиддха-сагх – съвършените човешки същества.
Арджуна каза: О, господарю на сетивата, светът се изпълва с радост, когато слуша твоето име, и всеки се привързва към теб. Докато съвършените същества ти отдават почитания, демоните са ужасени и се разбягват във всички посоки. Това е напълно справедливо.
След като научи от Кш̣а изхода на битката при Курукш̣етра, Арджуна получи просветление и като велик предан и приятел на Върховната Божествена Личност, каза, че направеното от Кш̣а е съвсем правилно. Арджуна потвърди, че Кш̣а е поддръжник и обект на обожание за преданите и унищожител на нечестивите. Неговите дейности са еднакво добри за всички. Арджуна разбра, че когато битката при Курукш̣етра завърши, много полубогове, сиддхи и интелигенцията от висшите планети ще са наблюдавали сражението заради присъствието на Кш̣а. Вселенската форма на Бога радва полубоговете, но демоните и атеистите не могат да понасят, когато Господ е възхваляван. Поради естествения си страх от всепоглъщащата опустошителна форма на Върховната Личност те се разбягват. Арджуна приема с възхита отношението на Кш̣а към преданите и атеистите. При всички случаи преданият слави Бога, защото знае, че каквото и да направи Той, е добро за всички.