No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 35

саджая увча
етач чхрутв вачана кешавася
ктджалир вепамна кирӣтӣ
намасктв бхӯя евха кш̣а
са-гадгада бхӣта-бхӣта праамя

саджая увча – Саджая каза; етат – така; шрутв – като слуша; вачанам – речта; кешавася – на Кш̣а; кта-аджали – с допрени длани; вепамна – треперещ; кирӣтӣ – Арджуна; намасктв – като отдава почитания; бхӯя – отново; ева – също; ха – каза; кш̣ам – на Кш̣а; са-гадгадам – с пресекващ глас; бхӣта-бхӣта – уплашен; праамя – отдавайки почит.

Саджая каза на Дхтарш̣ра: О, Царю, като изслушва думите, изречени от Върховната Божествена Личност, треперещият Арджуна отново и отново му отдава почитания с допрени длани. Изпълнен със страхопочитание, с пресекващ глас той казва следното на Бог Кш̣а.

Както вече бе обяснено, в създадената от вселенската форма на Бога ситуация, Арджуна се обърква от удивление. Затова започва отново и отново да отдава смирени почитания на Кш̣а и с пресекващ глас да се моли не като приятел, а като предан, поразен от чудо.

« Previous Next »