ТЕКСТ 13
гйея ят тат правакш̣я̄ми
ядж гя̄твмтам ашнуте
анди мат-пара брахма
на сат тан нсад учяте
гйеям – познаваемото; ят – което; тат – това; правакш̣я̄ми – ще обясня; ят – което; гя̄тв – като знае; амтам – нектара; ашнуте – човек опитва; анди – това, което няма начало; мат-парам – подчинен на мен; брахма – дух; на – нито; сат – причина; тат – тази; на – нито; асат – следствие; учяте – се казва.
Сега ще ти обясня обекта на познание и когато го разбереш, ще вкусиш от вечността. Брахман, т.е. духът, който няма начало и е подчинен на мен, лежи отвъд причината и следствието на този материален свят.
Господ обясни полето на дейностите и познавача на полето. Обясни също и метода за изучаване на познавача на полето. Сега Той започва да описва обекта на познание – най-напред душата, а след това – Свръхдушата. Посредством знанието за познавача, т.е. за душата и Свръхдушата, човек може да вкуси от нектара на безсмъртието. Както се обяснява във втора глава, живото същество е вечно. Това се потвърждава и тук. Никой не може да посочи деня, в който джӣвата се е родила, нито да проследи времето, когато джӣвтм се е отделила от Върховния Бог. Тоест тя е без начало. Ведическата литература потвърждава това: на джяте мрияте в випашчит (Каха Упаниш̣ад, 1.2.18). Познавачът на тялото никога не се ражда, никога не умира и е изпълнен със знание.
Върховният Бог, който е Свръхдушата, също е описан във ведическата литература (Шветшватара Упаниш̣ад, 6.16) като прадхна-кш̣етрагя-патир гуеша – върховен познавач на тялото и господар на трите гуи на материалната природа. В смти се казва: дса-бхӯто харер ева ннясяива кадчана. Живите същества служат вечно на Върховния Бог. Това се потвърждава и от ученията на Бог Чайтаня. Следователно описанието на Брахман, дадено в този стих, се отнася до индивидуалната душа и когато думата Брахман се използва за живото същество, това означава, че то е вигя̄на-брахма, а не нанда-брахма. нанда-брахма е Върховният Брахман, Божествената Личност.