ТЕКСТ 31
яд бхӯта-птхаг-бхвам
ека-стхам анупашяти
тата ева ча вистра
брахма сампадяте тад
яд – когато; бхӯта – на живите същества; птхак-бхвам – отделни личности; ека-стхам – установени в едно; анупашяти – който вижда с помощта на авторитети; тата ева – след това; ча – също; вистрам – разширението; брахма – Абсолюта; сампадяте – той достига; тад – тогава.
Когато разумният човек престане да вижда разлика между живите същества поради различните им материални тела и разбере как съществата са разпространени навсякъде, той достига Брахман концепцията.
Този, който може да види, че различните тела възникват поради различните желания на индивидуалната душа и в действителност не принадлежат на самата душа, притежава съвършено виждане. С материалното схващане за живота виждаме някой като полубог, друг като човешко същество, трети като куче, котка и т.н. Това е материално, а не истинско виждане. Това разграничаване се дължи на въпросното материално схващане. След разрушаването на материалното тяло душата остава същата. В резултат на контакта с материалната природа душата получава различни видове тела. Когато разбере това, човек постига духовно виждане. Така, освободен от обозначения като човек, животно, велик, нисш и т.н., той се пречиства и развива Кш̣а съзнание в духовната си идентичност. Как такъв човек започва да гледа на света, ще бъде обяснено в следващия стих.