ТЕКСТ 8

Специфичната употреба на думата ту в този стих заслужава особено внимание. Тя посочва, че гуата на невежеството е присъщо качество на въплътената душа. Гуата на невежеството е коренна противоположност на гуата на доброто. В гуата на доброто човек притежава знание и може да разбере кое какво е, а в гуата на невежеството е точно обратното. Под влияние на тази гуа всеки обезумява, а един безумец не може да разбере кое какво е. Вместо да се развива, той деградира. Във Ведите има определение за гуата на невежеството. Васту-я̄тхтмя-гя̄нварака випаряя-гя̄на-джанака тама – под омаята на невежеството човек не разбира нещата такива, каквито са. Например всеки може да разбере, че щом дядо му е умрял, той също ще умре; човек е смъртен. Децата, които зачева, също ще умрат. Смъртта е нещо сигурно. Въпреки това хората бясно трупат пари, работят непосилно ден и нощ, без да ги е грижа за вечната душа. Това е безумие. В своето безумие те не желаят да разберат природата на духа. Такива хора са много мързеливи. Когато им се предлага духовно знание, те не проявяват никакъв интерес. На тях дори им липсва този стремеж към дейност, характерен за хората, управлявани от гуата на страстта. Друг белег на затъналия в гуата на невежеството е, че той спи повече от необходимото. Шест часа сън са напълно достатъчни, но човекът в гуата на невежеството спи поне десет или дванайсет часа дневно. Той изглежда постоянно мрачен и потиснат, склонен да приема опиати и да спи. Такива са признаците на хората, обусловени от гуата на невежеството.