ТЕКСТ 7
ниятася ту сання̄са
кармао нопападяте
мохт тася паритя̄гас
тмаса парикӣртита
ниятася – предписани; ту – но; сання̄са – отречение; кармаа – от дейности; на – никога; упападяте – е заслужено; мохт – от илюзия; тася – от тях; паритя̄га – отречение; тмаса – в гуата на невежеството; парикӣртита – се казва.
Предписаните задължения никога не бива да се изоставят. Ако поради илюзия човек престане да ги изпълнява, такова отречение е в гуата на невежеството.
Дейностите за материално наслаждение трябва да се изоставят, но тези, които подпомагат духовното развитие – като например приготвяне на храна за Върховния Бог, предлагането ѝ на Господа, а след това приемане на храната – се препоръчват. Казва се, че личност, отрекла се от света, не трябва да готви за себе си. Готвенето за себе си се забранява, но не се забранява готвенето за Върховния Бог. По същия начин един сання̄сӣ може да извършва сватбена церемония, за да помогне на ученика си да напредва в Кш̣а съзнание. Ако някой отхвърля такива дейности, трябва да знаем, че той действа в гуата на мрака.