ТЕКСТ 19
тасмд асакта сатата
кря карма самчара
асакто хй чаран карма
парам пноти пӯруш̣а
тасмт – следователно; асакта – без привързаност; сататам – постоянно; крям – дълг; карма – работа; самчара – да извършва; асакта – непривързан; хи – несъмнено; чаран – като извършва; карма – работа; парам – Върховният; пноти – достига; пӯруш̣а – човек.
Затова, без да се стремиш към плодовете на своя труд, действай по задължение, защото с работа без привързаност ще постигнеш Върховния.
Върховният е Личността на Бога за преданите и освобождението за имперсоналистите. Действащият за Кш̣а, в Кш̣а съзнание, под правилно ръководство и без привързаност към резултата от работата си, със сигурност напредва по пътя към висшата цел на живота. Арджуна трябва да участва в битката при Курукш̣етра по волята и желанието на Кш̣а. Да бъдеш добър човек или ненасилник е лична привързаност, но действието в името на Върховния, е действие без привързаност към резултата. Това е във висша степен съвършена дейност, към която ни призовава Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кш̣а.
Ведическите ритуали, като жертвоприношенията, се извършват за пречистване от неблагочестиви дейности в сферата на сетивното наслаждение. Но дейността в Кш̣а съзнание е трансцендентална, над последиците от добра или лоша работа. Кш̣а осъзнатият не се привързва към резултата, той действа само в името на Кш̣а. Зает с най-различни дела, той остава напълно непривързан.