ТЕКСТ 41

Господ съветва Арджуна да контролира сетивата си още от самото начало, така че да обуздае своя най-зъл враг – похотта, която убива желанието за себепознание и изучаване на духа. Гна е знание за истинското аз и фалшивото аз, тоест знание за това, че вечната душа и тялото са различни неща. Вигна се нарича специфичното знание за изначалното положение на душата и за връзката ѝ с Върховната Душа. Това е обяснено по следния начин в Шрӣмад Бхгаватам (2.9.31):

„Знанието за душата и за Върховната душа е поверително и съкровено; но това знание и конкретното му осъществяване могат да бъдат постигнати, ако са обяснени в различните им аспекти от самия Бог“. Бхагавад-гӣт ни дава това общо и специфично знание за душата. Живите същества са частици, неразделно свързани с Бога, и тяхното единствено предназначение е да му служат. Това разбиране се нарича Кш̣а съзнание. Още от самото начало на живота си човек трябва да овладее тази наука и когато стане напълно Кш̣а осъзнат, ще действа по съответния начин.

Похотта е извратено отражение на любовта към Бога, естествено присъща на всяко живо същество. Но ако сме обучавани в Кш̣а съзнание още от самото начало, естествената ни любов към Бога няма да се изроди в похот. Много е трудно изкривената в похот любов към Бога да се върне в естественото си състояние. Независимо от това методът на Кш̣а съзнание е толкова могъщ, че дори започналият твърде късно може да обикне Бога, като следва регулиращите принципи на преданото служене. От всяко жизнено стъпало или от момента, в който разбере неотложността на преданото служене, човек може да започне да контролира сетивата си в Кш̣а съзнание и така да превърне похотта в любов към Бога – най-висшия стадий на съвършенство в човешкия живот.