ТЕКСТ 37
ятхаидхси самиддхо 'гнир
бхасма-ст куруте 'рджуна
гя̄нгни сарва-карми
бхасма-ст куруте татх
ятх – точно както; едхси – дърва за горене; самиддха – пламтящият; агни – огън; бхасма-ст – пепел; куруте – превръща; арджуна – о, Арджуна; гя̄на-агни – огънят на знанието; сарва-карми – всички последици от материалните дейности; бхасма-ст – на пепел; куруте – то превръща; татх – по същия начин.
О, Арджуна, както пламтящият огън превръща дървата в пепел, така и огънят на знанието изпепелява всички последици от материалните дейности.
Съвършеното знание за душата, Свръхдушата и техните взаимоотношения тук е сравнено с огън. Този огън изпепелява не само последиците от греховни дейности, но също и тези от благочестивите ни дела. Последиците могат да бъдат най-различни: назряващи, даващи плод, вече изживени и все още непроявени. Но знанието за духовната природа на живото същество превръща всичко в пепел. Със съвършено знание всички последствия – проявени и непроявени – се унищожават. Във Ведите (Бхад-раяка Упаниш̣ад, 4.4.22) се казва: убхе ухаиваиш̣а ете таратй амта сдхв-асдхӯнӣ – „Човек преодолява както благочестивите, така и неблагочестивите последствия от дейностите си“.