ТЕКСТ 40
агяш чшраддадхнаш ча
сашая̄тм винашяти
ня локо 'сти на паро
на сукха сашая̄тмана
агя – глупак, който не познава свещените писания; ча – и; ашраддадхна – без вяра в писанията; ча – също; сашая – в съмнения; тм – човек; винашяти – отстъпва; на – никога; аям – в този; лока – свят; асти – има; на – нито; пара – в следващия живот; на – не; сукхам – щастие; сашая – съмняващ се; тмана – на човека.
Но невежите и невярващи хора, които се съмняват в свещените писания, не постигат божествено съзнание; те пропадат. За съмняващата се душа няма щастие нито в този, нито в следващия живот.
Сред множеството авторитетни и общопризнати свещени писания, Бхагавад-гӣт е най-доброто. Личностите, водещи полуживотинско съществуване, не знаят за какво се говори в свещените писания и не им вярват. Има и такива, които са запознати със съдържанието на писанията и могат да ги цитират, но в действителност не вярват на написаното в тях. А други, които вярват в писания като Бхагавад-гӣт, не вярват в Божествената Личност, Шрӣ Кш̣а и не го обожават. Те са неспособни дори да се доближат до Кш̣а съзнание и неминуемо пропадат. От личностите, споменати по-горе, лишените от вяра и постоянно съмняващите се никога не напредват. Без вяра в Бога и неговите думи няма нищо добро и никакво щастие нито в този живот, нито в следващия. Ето защо трябва с вяра да се следват наставленията на свещените писания; така ще се издигнем до нивото на знанието. Само това знание ще ни доведе до трансцендентално духовно разбиране. А хората, обзети от съмнения, остават далеч от духовно освобождение. Затова сме длъжни да следваме примера на великите чрии, принадлежащи към ученическата приемственост, и тогава усилията ни ще се увенчаят с успех.