ТЕКСТ 14
на карттва на карми
локася сджати прабху
на карма-пхала-саьога
свабхвас ту правартате
на – никога; карттвам – собственост; на – нито; карми – дейности; локася – на хората; сджати – създава; прабху – господарят на града на тялото; на – нито; карма-пхала – с резултатите на дейностите; саьогам – връзка; свабхва – гуите на материалната природа; ту – но; правартате – действат.
Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гуите на материалната природа.
Живото същество, както ще бъде обяснено в седма глава, е една от енергиите на Върховния; тази енергия (или природа) е различна от материята – друга, по-нисша природа на Бога. Така или иначе, от незапомнени времена, по-висшата природа, т.е. живото същество, е влязло в досег с материалната природа. Временното тяло, материалното убежище, което живото същество получава, е причина за различни дейности и произтичащите от тях последици. В атмосферата на обусловеност човек страда от резултата на телесните дейности, защото погрешно се отъждествява с тялото. Невежеството, натрупано от незапомнени времена, причинява телесните страдания и нещастия. Веднага щом се разграничи от дейностите на тялото, живото същество се освобождава и от последиците им. Докато е в града на тялото, то изглежда негов господар, но в действителност нито го притежава, нито владее действията му и техните последици. То е просто сред материалния океан и се бори за съществуване. Водите на океана го подхвърлят и то няма власт над тях. Най-доброто разрешение за него е да се измъкне от водата с помощта на трансцендентално Кш̣а съзнание. Само това ще го спаси от целия хаос.