ТЕКСТОВЕ 20 – 23

Основният принцип на йога е, че практикувайки, човек постепенно се освобождава от материалните си схващания. След това се установява в транс, самдхи. Това означава, че възприема Свръхдушата с духовен ум и интелигентност без опасения от отъждествяване на аза със Свръхаза. Йога практиката до голяма степен е изградена върху системата на Патаджали. Някои своеволни коментатори се опитват да приравнят индивидуалната душа със Свръхдушата, а монистите смятат това за освобождение, но те не разбират истинската цел на йога системата на Патаджали. В тази система трансценденталното удоволствие не се отхвърля – монистите просто се страхуват да го приемат, за да не изложат на опасност теорията за еднаквостта. Двойствеността знание и знаещ се отхвърля от монистите, но трансценденталното удоволствие, постигано чрез трансцендентални сетива, се приема в този стих. И това се потвърждава от Патаджали Муни, прочутият основател на йога системата. Великият мъдрец заявява в своите Йога сӯтри (4.33): пуруш̣ртха-шӯня̄н гун пратипрасава каиваля сварӯпа-пратиш̣х в чити-шактир ити.

Тази чити-шакти, вътрешна енергия, е трансцендентална. Пуруш̣ртха означава материална религиозност, икономическо развитие, сетивно наслаждение и накрая опитът на човек да стане едно с Върховния. Това „единство с Върховния“ монистите наричат каивалям. Но според Патаджали каивалям е вътрешна, т.е. духовна сила, с чиято помощ живото същество осъзнава органично присъщата си позиция. Бог Чайтаня нарича това състояние чето дарпаа мрджанам, изчистване на замърсеното огледало на ума. Това „изчистване“ в действителност е освобождение от материалния плен (бхава-мах-двгни-нирвпаам). Понятието за нирва, която е също предварителен етап, съответства на този принцип. В Бхгаватам (2.10.6) това се нарича сварӯпеа вявастхити, а Бхагавад-гӣт потвърждава същото в този стих.

След нирва, прекратяване на материалните дейности, идва етапа на духовни дейности – предано служене на Бога, Кш̣а съзнание. По думите на Бхгаватам сварӯпеа вявастхити това е „истинският живот на живото същество“. Мя̄, илюзията, е състояние на духовно битие, замърсено от материалната зараза. Освобождението от нея не означава разрушаване на изначалната, вечна позиция на живото същество. Патаджали също приема това с думите каиваля сварӯпа-пратиш̣х в чити-шактир ити. Това чити-шакти, трансцендентално наслаждение, е истинският живот. Същото се потвърждава във Веднта сӯтра (1.1.12) – нанда-майо 'бхя̄ст. Това естествено трансцендентално наслаждение е крайната цел на йога и е леснопостижимо с предано служене, бхакти йога. Бхакти йога ще бъде подробно описана в следващите глави на Бхагавад-гӣта̄.

В йога системата, описана в тази глава, има два вида самдхи: сампрагя̄та-самдхи и асампрагя̄та-самдхи. Когато някой се установи на трансцендентална позиция благодарение на различни философски търсения, за него се казва, че е постигнал сампрагя̄та-самдхи. В асампрагя̄та-самдхи човек няма връзка с материалните удоволствия; той е трансцендентален към всяко щастие, изпитвано чрез сетивата. Веднъж установен на тази трансцендентална позиция, йогӣ никога не я напуска. А ако не я достигне, той се счита за неуспял в йога. Днешната така наречена йога практика, допускаща различни сетивни наслаждения, противоречи на този принцип. Един йогӣ, който не се въздържа от сексуален живот и упойващи средства, става за присмех. Дори тези йогӣ, които желаят сиддхи (съвършенства) в процеса на йога, не са правилно установени. Ако йогӣте копнеят за страничните резултати от йога, не могат да постигнат съвършеното ниво, както се казва в този стих. Следователно за личностите, които се занимават с показни гимнастически трикове или се стремят към сиддхи, целта на йога е загубена.

В съвременната епоха най-добрата йога практика е Кш̣а съзнание – за нея няма препятствия. Осъзнатият за Кш̣а е толкова щастлив в заниманията си, че не се стреми към никакво друго щастие. Има много пречки, особено в тази епоха на лицемерие, при практикуването на хаха йога, дхя̄на йога и гя̄на йога, но няма такъв проблем с практиката на карма йога, т.е. бхакти йога.

Докато материалното тяло съществува, трябва да се удовлетворяват нуждите му от ядене, сън, защита и секс. Но практикуващият чиста бхакти йога, или Кш̣а съзнание, не възбужда сетивата си, когато посреща нуждите на тялото. Нещо повече – той приема само необходимото за живот, като извлича възможно най-голяма изгода от лошата сделка и се наслаждава на трансцендентално щастие в Кш̣а съзнание. Той е равнодушен към инцидентните събития – злополуки, болести, оскъдица, даже смърт на близък роднина, – но винаги прецизно изпълнява задълженията си в Кш̣а съзнание, бхакти йога. Непредвидените обстоятелства не го отклоняват от дълга му. гампйино 'нитя̄с тс титикш̣асва бхрата (Бхагавад-гӣт, 2.14). Той понася всички несгоди, защото знае, че те идват и си отиват и не влияят върху изпълнението на задълженията му. Така достига най-висшето съвършенство в йога.