ТЕКСТ 25
шанаи шанаир упарамед
буддхя̄ дхти-гхӣтая̄
тма-састха мана ктв
на кичид апи чинтайет
шанаи – постепенно; шанаи – стъпка по стъпка; упарамет – трябва да се въздържа; буддхя̄ – чрез интелигентността; дхти-гхӣтая̄ – воден от убеждението; тма-састхам – установен в духовността; мана – ум; ктв – като прави; на – не; кичит – нищо друго; апи – дори; чинтайет – трябва да мисли за.
Постепенно, стъпка по стъпка, дълбоко убеден, човек трябва да се установи в транс чрез интелигентността си; а умът трябва да се съсредоточи в себето, без мисъл за нищо друго.
С помощта на подходяща убеденост и интелигентност постепенно трябва да се прекратят сетивните дейности. Това се нарича пратя̄хра. Умът, контролиран с убеждение, медитация и въздържане от сетивна дейност, трябва да се установи в транс, самдхи. Така вече няма опасност да бъде въвлечен в контакт с материалната концепция за живота. С други думи, макар и впримчен от материята, докато е в материалното си тяло, човек не трябва да мисли за сетивно наслаждение. Не трябва да се мисли за каквото и да е удоволствие освен за удоволствието на Върховното Себе. Това състояние е леснопостижимо чрез непосредствена практика на Кш̣а съзнание.