ТЕКСТ 30
йо м пашяти сарватра
сарва ча майи пашяти
тася̄ха на праашя̄ми
са ча ме на праашяти
я – който; мм – мен; пашяти – вижда; сарватра – навсякъде; сарвам – всичко; ча – и; майи – в мен; пашяти – вижда; тася – за него; ахам – Аз; на – не; праашя̄ми – съм загубен; са – той; ча – също; ме – за мен; на – нито; праашяти – е изгубен.
Този, който ме вижда навсякъде и вижда всичко в мен, никога няма да остане без мен, нито пък Аз някога ще го изоставя.
Личността в Кш̣а съзнание несъмнено вижда Бог Кш̣а навсякъде и вижда всичко в Кш̣а. Може да ни се струва, че тя възприема отделните проявления на материалната природа, но всъщност във всеки момент тя е осъзната за Кш̣а и знае, че всичко е проявление на неговата енергия. Нищо не може да съществува без Кш̣а и Кш̣а е Повелител на всичко – това е основният принцип на Кш̣а съзнание. Кш̣а съзнание е пробуждане на любов към Кш̣а – позиция, трансцендентална дори по отношение на материалното освобождение. На този етап на Кш̣а съзнание, отвъд себепознанието, преданият става едно с Кш̣а, в смисъл че Кш̣а става всичко за него и го изпълва с любов. Тогава е налице интимна връзка между Бога и неговия предан. В това състояние живото същество не може да бъде погубено, нито Божествената Личност изчезва от погледа на своя предан. Сливането с Кш̣а означава духовно унищожение. Преданият не поема такъв риск. Затова в Брахма сахит (5.38) се казва:
премджана-ччхурита-бхакти-вилочанена
санта садаива хдайеш̣у вилокаянти
я шя̄масундарам ачинтя-гуа-сварӯпа
говиндам ди-пуруш̣а там аха бхаджми
„Почитам предвечния Бог, Говинда, когото преданите винаги виждат с очи, намазани с елея на любовта, във вечната му форма на Шя̄масундара, установена в сърцата им“.
На този етап Бог Кш̣а постоянно е пред очите на своя предан и той не престава да го вижда дори за миг. Това важи и за случая, когато един йогӣ вижда Бога като Парамтм в сърцето си. Такъв йогӣ става чист предан и не иска да живее нито миг, без да вижда Бога вътре в себе си.