ТЕКСТ 22
са тая̄ шраддхая̄ юктас
тася̄рдханам ӣхате
лабхате ча тата кмн
маяива вихитн хи тн
са – той; тая̄ – с това; шраддхая̄ – вдъхновение; юкта – надарен; тася – на този полубог; рдханам – за почитането; ӣхате – той се стреми; лабхате – получава; ча – и; тата – от това; кмн – неговите желания; мая̄ – от мен; ева – единствено; вихитн – уреждат; хи – несъмнено; тн – тези.
Изпълнен с вяра, той се старае да почита даден полубог и постига желаното. Но всъщност единствено Аз дарявам благата.
Полубоговете не могат да благославят поклонниците си без позволението на Върховния Бог. Живото същество може да забрави, че всичко принадлежи на Върховния, но полубоговете не забравят. Почитането на полубоговете и получаването на желаните резултати зависи от Върховната Божествена Личност, а не от полубоговете. Неинтелигентните хора не знаят това и глупаво отиват при полубоговете, за да получат блага. А чистият предан, когато се нуждае от нещо, моли единствено Върховния Бог; но молбата за материални блага не му е присъща. Обезумели да удовлетворят желанията си, обикновено хората се обръщат към полубоговете. Това става, когато желаят нещо незаслужено и Върховният не изпълни желанието им. В Чайтаня чаритмта се казва, че който обожава Върховния Бог и в същото време жадува материално наслаждение, си противоречи в желанията. Преданото служене на Бога и почитането на полубоговете са несъизмерими – почитането на един полубог е материално, а преданото служене на Върховния е изцяло духовно.
Материалните желания са препятствия за живото същество, желаещо да се завърне при Бога. Затова чистият предан не е даряван с материалните облаги, жадувани от неинтелигентните хора, които предпочитат да обожават полубоговете в материалния свят, вместо да служат предано на Върховния Бог.