ТЕКСТ 23
антават ту пхала теш̣
тад бхаватй алпа-медхасм
девн дева-яджо я̄нти
мад-бхакт я̄нти мм апи
анта-ват – краткотрайни; ту – но; пхалам – плод; теш̣м – техният; тат – това; бхавати – става; алпа-медхасм – на тези, които са неинтелигентни; девн – на полубоговете; дева-яджа – обожаващи полубоговете; я̄нти – отиват; мат – моите; бхакт – предани; я̄нти – идват; мм – при мен; апи – също.
Хората с ниска интелигентност почитат полубоговете, но резултатите от това са нищожни и временни. Тези, които обожават полубоговете, достигат техните планети, а моите предани накрая идват във върховната ми обител.
Някои коментатори на Бхагавад-гӣт твърдят, че с обожание на даден полубог може се достигне Върховния, но тук ясно се посочва, че поклонниците на полубоговете отиват на техните планетарни системи; например поклонниците на Слънцето достигат Слънцето, а поклонниците на полубога на Луната достигат Луната. Ако някой желае да почита полубог като Индра, може да отиде на неговата планета. Не е вярно, че ако обожаваме полубоговете, можем да достигнем Върховната Божествена Личност. Това твърдение е отхвърлено тук, а ясно е казано, че поклонниците на полубоговете отиват на различни планети в материалния свят, докато преданите на Върховния отиват директно на върховната планета на Божествената Личност.
Би могъл да възникне въпросът – щом полубоговете са различни части от тялото на Върховния Бог, поклонниците им би трябвало да постигнат същата цел като преданите на Бога. Поклонниците на полубоговете обаче са неинтелигентни; те не знаят на коя част от тялото трябва да се дава храната. Някои от тях са направо глупави и твърдят, че има различни части и различни начини да се дава храна. Тази идея не е сериозна. Може ли някой да нахрани тялото през очите или през ушите? Тези хора не знаят, че полубоговете са различни части от вселенското тяло на Върховния Господ, и в невежеството си вярват, че всеки полубог е отделен Бог и съперник на Върховния.
Не само полубоговете, но и обикновените живи същества са части на Върховния Бог. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че брхмаите са главата на Върховния, кш̣атриите са ръцете му, ваиш̣ите са неговият кръст, а шӯдрите са нозете му – и всички те изпълняват различни функции. Независимо от положението си, ако човек осъзнае, че както полубоговете, така и той са частици от Върховния Бог, знанието му е съвършено. Но ако не разбере това, той достига различните планети на полубоговете. Това не е същото местоназначение, до което стигат преданите.
Резултатите от благословиите на полубоговете са преходни, защото в този материален свят планетите, полубоговете и техните поклонници подлежат на унищожение. В този стих ясно се казва, че всички резултати от почитането на полубоговете са временни; затова подобно обожание се извършва от неинтелигентни хора. Тъй като чистият предан, зает със служене на Върховния Бог в Кш̣а съзнание, достига вечно блажено, изпълнено със знание съществуване, неговите постижения и тези на обикновените поклонници на полубоговете са напълно различни. Върховният Бог е безграничен, покровителството му е безгранично, милостта му е безгранична. С тази безгранична милост Върховният Бог дарява чистите си предани.