ТЕКСТ 13
махтмнас ту м пртха
даивӣ практим шрит
бхаджантй ананя-манасо
гя̄тв бхӯтдим авяям
мах-тмна – великите души; ту – но; мм – в моята; пртха – о, сине на Птх; даивӣм – божествена; практим – природа; шрит – приели подслон; бхаджанти – служат; ананя-манаса – без колебание на ума; гя̄тв – знаейки; бхӯта – на творението; дим – източникът; авяям – неизчерпаемия.
О, сине на Птх, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са потопени в предано служене, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият.
В този стих ясно се описва кой е махтм. Първият признак на махтм е, че той вече се намира в божествената природа; той е извън контрола на материалната природа. Как се постига това? Обяснението е дадено в седма глава: ако се отдадеш на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кш̣а, веднага се освобождаваш от контрола на материалната природа. Това трябва да се направи. Освобождението е гарантирано, веднага щом отдадеш душата си на Бога, Върховната Личност. Това е необходимото условие. Понеже живото същество е междинна енергия, освободено от контрола на материалната природа, то преминава под закрилата на духовната природа. Закрилата на духовната природа се нарича даивӣ практи, божествена природа. Когато някой се издигне по този начин – като се отдаде на Върховната Божествена Личност – той става велика душа, махтм.
Един махтм не насочва вниманието си към нищо друго извън Кш̣а, защото знае много добре, че Той е изначалната Върховна Личност, причината на всички причини. В това няма съмнение. Махтм, великата душа, се усъвършенства чрез общуване с други махтми, чисти предани на Бога. Чистите предани не са привлечени от разнообразните форми на Кш̣а, като например четириръкия Мах-виш̣у. Само двуръката му форма ги привлича. Те не се интересуват от другите му форми, нито от формите на полубоговете или човешките същества. Медитират единствено върху Кш̣а в Кш̣а съзнание. И му служат неотклонно.