ТЕКСТ 14

Обикновеният човек не може да стане махтм просто като му се удари печат за това. Качествата на един махтм са описани тук: той винаги възпява величието на Върховния Бог Кш̣а. Той няма други занимания. Постоянно е зает с възхвала на Бога. Казано другояче, той не е имперсоналист. Когато става дума за възхвала, тя е насочена към Върховния Бог, към неговото свято име, неговата вечна форма, трансценденталните му качества и необикновени забавления. Махтм възхвалява всичко това и така се привързва към Върховната Божествена Личност.

Този, който е привързан към безличностния аспект на Бога, брахмаджьоти, не е описан като махтм в Бхагавад-гӣт. Той е описан по друг начин в следващия стих. Един махтм извършва различни дейности в преданото служене, разяснени в Шрӣмад Бхгаватам. Той слуша и възхвалява Виш̣у, а не някой полубог или човешко същество. Това е преданост: шраваа кӣртана виш̣о и смараам, да помним Виш̣у. Махтм притежава непоколебима решителност да постигне общуване с Върховния в някоя от петте трансцендентални раси. За целта той подчинява дейностите на ума, тялото, гласа си и всичко друго в служене на Бога, Шрӣ Кш̣а. Това се нарича пълно Кш̣а съзнание.

В преданото служене някои дейности изискват решителност; например постене в определени дни, като единайсетия лунен ден, Екдашӣ, както и на рождения ден на Бога. Тези правила и предписания са наложени от великите чрии за желаещите истинско общуване с Върховната Божествена Личност, в трансценденталния свят. Махтм, великите души, стриктно следват тези предписания и затова е сигурно, че ще постигнат желания резултат.

Както се каза във втория стих на настоящата глава, преданото служене не само че е лесно, но и носи радост; не са необходими строги отречения и въздържания. Човек може да изживее този живот в преданост, воден от опитен духовен учител, независимо от положението си на семеен, сання̄сӣ или брахмачрӣ; може да служи на Бога, Върховната Личност, навсякъде по света и по такъв начин да стане наистина махтм, велика душа.