ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ТЕКСТ 1: Като изслуша Сӯта Госвмӣ, Шаунака Муни, най-старшият и учен предводител на всички и, които извършваха тази продължителна жертвена церемония, го приветства със следните думи.

ТЕКСТ 2: Шаунака каза: О, Сӯта Госвмӣ, ти си най-щастливият и най-почитаният от всички, които могат да разказват писанията. Моля те, предай ни благочестивото послание на „Шрӣмад Бхгаватам“, изговорен от великия и могъщ мъдрец Шукадева Госвмӣ.

ТЕКСТ 3: В кое време, къде и защо започна това? Откъде великият мъдрец Ка-дваипяна Вса получи вдъхновение да състави това велико произведение?

ТЕКСТ 4: Неговият (на Всадева) син бе велик предан, чийто ум бе уравновесен и винаги съсредоточен върху единството. Той бе трансцендентален към светските дейности, но не показваше това и затова отстрани изглеждаше като невежа.

ТЕКСТ 5: Когато Шрӣ Всадева, който вървеше след сина си, мина покрай едни красиви млади девойки, които се къпеха голи, те покриха телата си с дрехите си, макар че самият Всадева не беше гол. Но те не бяха направили това, когато покрай тях мина синът му. Мъдрецът ги помоли да обяснят защо са постъпили така и те отговориха, че синът му е пречистен и когато ги гледа, не вижда различията между мъжете и жените, а Всадева ги вижда.

ТЕКСТ 6: Как жителите на Хастинпура (днешния Делхи) го разпознаха (Шрӣла Шукадева, сина на Вса), когато след странстванията си из провинциите Куру и Джгала той влезе в града с вид на ням и недоразвит луд?

ТЕКСТ 7: Как стана така, че цар Парӣкит срещна този велик мъдрец и получи възможността да чуе от устата му великата песен, в която се съдържа трансценденталната същност на Ведите („Бхгаватам“)?

ТЕКСТ 8: Обикновено той (Шукадева Госвмӣ) се задържаше на прага на семейните само толкова време, за колкото се дои една крава, и правеше това само за да освети дома им.

ТЕКСТ 9: Знае се, че Махрджа Парӣкит е велик съвършен предан на Бога и че раждането и дейностите му са необикновени. Моля те, разкажи ни за него.

ТЕКСТ 10: Той бе велик император и бе наследил царство, в което имаше всички богатства. Той бе толкова възвишена личност, че направи династията на Пу още по-славна. Защо се отказа от всичко и седна на брега на Ганг, за да пости, докато дойде смъртта?

ТЕКСТ 11: Той бе толкова велик император, че всичките му врагове идваха и му се покланяха в нозете. Заради собственото си благо те му даваха всичките си богатства. Той бе млад, в разцвета на силите си, и притежаваше несметни царски съкровища. Защо пожела да изостави всичко, дори и живота си?

ТЕКСТ 12: Тези, които са се отдали на каузата на Божествената Личност, живеят само в името на благополучието, напредъка и щастието на другите. Те не преследват никакви користни цели. Императорът (Парӣкит) не бе привързан към светските притежания, но защо трябваше да напуска тленното си тяло, щом то бе закрила за другите?

ТЕКСТ 13: Знаем, че си запознат с всичко, с изключение на някои части от Ведите, затова можеш ясно да отговориш на всички въпроси, които ти зададохме.

ТЕКСТ 14: Сӯта Госвмӣ каза: Когато втората епоха се застъпи с третата, Сатяватӣ, дъщерята на Васу, роди от Паршара великия мъдрец (Всадева).

ТЕКСТ 15: Веднъж при изгрев-слънце той (Всадева) се изкъпа във водите на Сарасватӣ и седна в уединение, за да се съсредоточи.

ТЕКСТ 16: Великият мъдрец Всадева можа да види, че в тази епоха хората ще започнат да пренебрегват задълженията си. На земята това се случва в различни епохи, под влиянието на невидими сили, които се проявяват с течение на времето.

ТЕКСТОВЕ 17 – 18: С трансценденталното си зрение великият мъдрец, който притежаваше пълно знание, предвиди, че под влияние на тази епоха ще настъпи упадък на всичко материално. Той предвиди още, че невярващите хора ще имат кратък живот и поради липсата на добродетели ще бъдат неспокойни. Затова той потъна в размисъл, какво може да се направи за доброто на хората от всички обществени подразделения и начини на живот.

ТЕКСТ 19: Той видя, че жертвоприношенията, споменати във Ведите, са средството, с което хората могат да пречистят дейностите си. И с цел да улесни този процес, той раздели единната Веда на четири части, за да се разпространи тя сред хората.

ТЕКСТ 20: Четирите части на първоначалния източник на знанието (Ведите) бяха отделени като самостоятелни произведения, а историческите факти и събития, описани в Пурите, се наричат пета Веда.

ТЕКСТ 21: След като Ведата беше разделена на четири части, Паила и стана учител върху г Веда, Джаимини – върху Сма Веда, и само Ваишампяна се прослави със знанието си върху Яджур Веда.

ТЕКСТ 22: На Суманту муни Агир бе поверена Атхарва Веда, на която той всеотдайно се посвети. А баща ми, Ромахараа, получи Пурите и историческите хроники.

ТЕКСТ 23: Всички тези велики учени на свой ред повериха Ведите на многобройните си ученици, на учениците на учениците си и на техните ученици. Така се образуваха съответните школи на последователите на Ведите.

ТЕКСТ 24: Така великият мъдрец Всадева, който е много милостив към невежите хора, представи Ведите в такава форма, че да могат да ги усвоят дори хората със слабо развит интелект.

ТЕКСТ 25: От състрадание великият мъдрец реши, че е разумно да помогне на хората да постигнат крайната цел на живота. Затова състави великото историческо повествование, наречено „Махбхрата“, предназначено за жените, работниците и приятелите на два пъти родените.

ТЕКСТ 26: О, два пъти родени брхмаи, въпреки че се трудеше за благото на всички хора, вътре в себе си той не се чувстваше удовлетворен.

ТЕКСТ 27: Сърцето на мъдреца не беше удовлетворено и той започна да размишлява, защото познаваше същността на религията. Той си каза следното.

ТЕКСТОВЕ 28 – 29: Аз искрено обожавах Ведите и духовния учител, покланях се пред жертвения олтар и строго съблюдавах всички обети на ученичеството. Аз се придържах към всички правила и показах важността на ученическата приемственост, като съставих „Махбхрата“, благодарение на която дори жените, шӯдрите и останалите (приятелите на два пъти родените) могат да поемат пътя на религията.

ТЕКСТ 30: Чувствам, че нещо не ми достига, въпреки че притежавам всичко, което изискват Ведите.

ТЕКСТ 31: Може би причината за това е, че не изтъкнах особеното място на преданото служене на Бога, което е скъпо и на съвършените същества, и на непогрешимия Бог.

ТЕКСТ 32: Както се спомена и по-рано, Нрада пристигна в колибата на Ка-дваипяна Вса на брега на Сарасватӣ точно когато Всадева съжаляваше за несъвършенството си.

ТЕКСТ 33: В щастливия миг, когато Шрӣ Нрада пристигна, Шрӣ Всадева почтително се изправи и започна да го обожава с такова благоговение, с което би се поклонил пред Брахмджӣ, създателя.