ГЛАВА ШЕСТА

ТЕКСТ 1: Сӯта каза: О, брхмаи, Всадева, инкарнация на Бога и син на Сатяватӣ, чу историята на раждането и дейностите на Шрӣ Нрада и попита следното.

ТЕКСТ 2: Шрӣ Всадева каза: Какво направи ти (Нрада), след като си заминаха великите мъдреци, които ти бяха дали наставления в науката за трансценденталното преди началото на сегашния ти живот?

ТЕКСТ 3: О, сине на Брахм, как протече животът ти след посвещението? Как получи това тяло, когато напусна старото си в определеното време?

ТЕКСТ 4: О, велики мъдрецо, времето унищожава всичко в определения срок – как тогава тази история, която се е случила с теб преди този ден на Брахм, е останала в паметта ти свежа и недокосната от времето?

ТЕКСТ 5: Шрӣ Нрада каза: Великите мъдреци, които ми предадоха научното знание за трансцендентното, заминаха за други места и аз трябваше да прекарам остатъка от живота си по следния начин.

ТЕКСТ 6: Бях единственият син на майка си, която беше проста жена, а освен това беше и прислужница. Аз бях единствената ѝ рожба. Тъй като нямаше за кого другиго да се грижи, тя ме обвърза с оковите на любовта си.

ТЕКСТ 7: Тя искаше да се грижи за мен добре, но понеже беше зависима, не можеше да направи нищо за мен. Светът се намира под пълната власт на Върховния Бог; всички са като дървени марионетки в ръцете на кукловод.

ТЕКСТ 8: Когато бях на пет години, живеех в училището на брхмаите. Бях зависим от любовта на майка си и никога не бях виждал други земи.

ТЕКСТ 9: Една вечер бедната ми майка отиде да издои кравата и в този момент по волята на върховното време една змия я ухапа по крака.

ТЕКСТ 10: Приех това като особена милост на Бога, който винаги желае благото на преданите си, и с тези мисли се запътих на север.

ТЕКСТ 11: След като напуснах дома си, минах през много процъфтяващи градове, столици, села, животновъдни ферми, мини, ниви, долини, цветни градини, разсадници и девствени гори.

ТЕКСТ 12: Минах през хълмове и гори, пълни с находища на самородни метали – злато, сребро и мед, – през земи, над които жужаха опиянени пчели и пееха птици и в чиито езера растяха красиви лотоси, достойни за обитателите на рая.

ТЕКСТ 13: След това минах сам през много поля, обрасли с тръстика, бамбук, камъш, остри треви и бурени, минах през пещери, които бяха опасни за сам човек. Минах през тъмни, гъсти и страшни гори, където устройваха сборищата си змии, бухали и чакали.

ТЕКСТ 14: Като пътувах така, почувствах жажда и глад и усетих тялото и ума си уморени. Затова се изкъпах в един речен вир и пих вода. Допирът с водата ме освежи и умората ми изчезна.

ТЕКСТ 15: След това в една безлюдна гора седнах под сянката на едно баняново дърво и с помощта на интелигентността си започнах да съзерцавам Свръхдушата вътре в мен, както ме бяха научили освободените души.

ТЕКСТ 16: Щом с ум, потопен в трансцендентална любов, започнах да съзерцавам лотосовите нозе на Божествената Личност, сълзи потекоха от очите ми и тозчас Шрӣ Ка, Божествената Личност, се появи върху лотоса на сърцето ми.

ТЕКСТ 17: О, Всадева, в този миг аз се преизпълних с неописуемо щастие и всички части на тялото ми се оживиха. Бях потънал в океан от екстаз и не можех да виждам нито себе си, нито Бога.

ТЕКСТ 18: Трансценденталната форма на Бога сама по себе си удовлетворява желанията на ума и отстранява всичките му противоречия. Когато този образ изчезна от очите ми, аз изведнъж скочих като човек, загубил най-скъпото си.

ТЕКСТ 19: Аз пожелах да видя отново тази трансцендентална форма на Бога, но въпреки всичките ми усилия да се съсредоточа в сърцето си, въпреки горещото ми желание да я видя отново, повече не видях Бога. И седях разочарован и много нещастен.

ТЕКСТ 20: Като видя как се опитвам да медитирам в това уединено място, за да облекчи мъката ми, Божествената Личност, която е отвъд всички материални описания, ми каза тези сериозни и ласкави думи.

ТЕКСТ 21: О, Нрада (каза Богът), мъчно ми е, че няма да ме видиш повече в този си живот. Тези, които не отдават съвършено служене и не са напълно свободни от материални замърсявания, много трудно могат да ме видят.

ТЕКСТ 22: О, добродетелни, Аз се явих пред теб само веднъж, за да усиля стремежа ти към мен. Защото колкото повече копнееш за мен, толкова повече ще се освобождаваш от материалните желания.

ТЕКСТ 23: Ако преданият служи на Абсолютната Истина дори само няколко дена, интелигентността му става устойчива и се съсредоточава в мен. След това, когато изостави изпълнените със скръб материални светове, Той ми става спътник в трансценденталния свят.

ТЕКСТ 24: Интелигентността, която се използва в предано служене на мен, никога не може да бъде унищожена. По милостта ми паметта ти ще се запази дори по времето на сътворението и на унищожението.

ТЕКСТ 25: След това този върховен повелител, въплътен в звук и невидим за очите, но много прекрасен, замлъкна. С чувство на благодарност аз му отдадох почитания, като наведох глава.

ТЕКСТ 26: Така пренебрегнах всички условности на материалния свят и започнах постоянно да възпявам святото име и слава на Бога. Възпяването и помненето на трансценденталните забавления на Бога е много благотворно. По този начин аз пътувах по цялата земя напълно удовлетворен, смирен и свободен от завист.

ТЕКСТ 27: И така, о, брхмае Всадева, аз бях погълнат от мисли за Ка, нямах никакви привързаности и бях напълно лишен от материални замърсявания. Когато дойде определеното време, аз посрещнах смъртта, както сиянието идва със светкавицата.

ТЕКСТ 28: Като получих трансцендентално тяло, достойно за спътник на Божествената Личност, аз напуснах тялото, изградено от петте материални елемента, и така се сложи край на всички последици от плодоносните ми дейности (карма).

ТЕКСТ 29: В края на милениума Божествената Личност, Бог Нряа, легна във водите на опустошението, а Брахм влезе в него заедно с всички елементи на творението. Аз също влязох в Нряа чрез дъха му.

ТЕКСТ 30: След 4 300 000 000 слънчеви години, когато Брахм се събуди, за да започне отново да твори по волята на Бога, от трансценденталното тяло на Бога бяха сътворени всички и: Марӣчи, Агир, Атри и други. Аз също се появих заедно с тях.

ТЕКСТ 31: Оттогава по милостта на всемогъщия Виу аз пътувам без никакви ограничения в трансценденталния свят и в трите части на материалния свят. Това е възможно благодарение на това че съм неотклоним от непрекъснатото предано служене на Бога.

ТЕКСТ 32: И така аз пътувам, като постоянно пея трансценденталното послание за славата на Бога и свиря на тази вӣ с трансцендентален звук, която ми подари Бог Ка.

ТЕКСТ 33: Върховният Бог Шрӣ Ка, разказите за чието величие и дейности радват слуха, веднага се появява на трона на сърцето ми, сякаш призован от песните, с които възхвалявам святите му дейности.

ТЕКСТ 34: Сам се убедих, че тези, които нямат спокойствие, защото желаят да свържат сетивата си с обектите им, могат да прекосят океана на невежеството с най-подходящата лодка – постоянното възпяване на трансценденталните дейности на Божествената Личност.

ТЕКСТ 35: Вярно е, че като ограничава сетивата си с помощта на йога, човек може да се освободи от безпокойствата на желанията и похотта, но това не е достатъчно, за да бъде удовлетворена душата, защото това (удовлетворение) се получава само от преданото служене на Божествената Личност.

ТЕКСТ 36: О, Всадева, ти си освободен от всички грехове. По твоя молба аз ти описах раждането си и дейностите, които извърших, за да постигна себепознание. Това ще удовлетвори и теб.

ТЕКСТ 37: Сӯта Госвмӣ каза: Като каза това на Всадева, Шрӣла Нрада Муни се сбогува с него и свирейки на вӣта си, се запъти нанякъде.

ТЕКСТ 38: Слава и успех на Шрӣла Нрада Муни, защото той възхвалява дейностите на Божествената Личност! Той самият получава удоволствие от това и съживява всички страдащи души във вселената.