ГЛАВА ОСМА

ТЕКСТ 1: Сӯта Госвмӣ каза: След това Павите и Драупадӣ се отправиха към Ганг, за да дадат вода на умрелите роднини, както те бяха пожелали. Най-отпред вървяха жените.

ТЕКСТ 2: Когато ги оплакаха и предложиха достатъчно вода от Ганг, те се изкъпаха във водите ѝ, осветени от праха на лотосовите нозе на Бога.

ТЕКСТ 3: Те седнаха, потънали в мъка: царят на Кауравите Махрджа Юдхихира, по-младите му братя, Дхтарра, Гндхрӣ, Кунтӣ и Драупадӣ. Там беше и Бог Ка.

ТЕКСТ 4: Като се позоваваха на строгите закони на Всемогъщия и на въздействието им върху живите същества, Бог Шрӣ Ка и муните започнаха да утешават потресените и опечалените.

ТЕКСТ 5: Хитрият Дурьодхана и хората му с измама завзеха царството на Юдхихира, който нямаше врагове. Но по милостта на Бога справедливостта бе възстановена и безсрамните царе, които бяха застанали на страната на Дурьодхана, бяха убити от Бога. Загинаха и тези, които грубо бяха хванали царица Драупадӣ за косите, приближавайки с това смъртта си.

ТЕКСТ 6: Бог Шрӣ Ка накара Махрджа Юдхихира да извърши както трябва три ашвамедха-яги (жертвоприношения на коне) и добрата му слава се разнесе във всички посоки на света, също като славата на Индра, който бе извършил сто такива жертвоприношения.

ТЕКСТ 7: След това Бог Шрӣ Ка се приготви за заминаване. След като бе обожаван от брхмаите, оглавявани от Шрӣла Всадева, Той ги поздрави и покани при себе си синовете на Пу.

ТЕКСТ 8: Щом се качи на колесницата, за да замине за Дврак, Той видя, че към него уплашено тича Уттар.

ТЕКСТ 9: Уттар каза: О, Боже на боговете, господарю на вселената! Ти си най-великият мистик. Моля те, защити ме, защото в този свят на двойствености никой друг не може да ме спаси от прегръдките на смъртта.

ТЕКСТ 10: О, Господи, Ти си всемогъщ. Една огнена желязна стрела стремително приближава към мен. О, Господи, ако това е волята Ти, нека ме изпепели, но не позволявай да изгори и умъртви плода ми. Моля те, прояви тази милост, о, Господи.

ТЕКСТ 11: Сӯта Госвмӣ каза: Като я изслуша спокойно, Бог Шрӣ Ка, който винаги е благосклонен към преданите си, веднага разбра, че Ашваттхм, синът на Дрочря, е пуснал брахмстрата, за да унищожи последния потомък от рода на Павите.

ТЕКСТ 12: О, най-велик от великите мислители (муни) (Шаунака), като видяха ослепителната брахмстра, която се приближаваше към тях, петимата Пави грабнаха оръжията си.

ТЕКСТ 13: Когато всемогъщата Божествена Личност Шрӣ Ка видя, че чистите му предани, напълно отдадени души, са заплашени от голяма опасност, Той веднага взе диска си Сударшана, за да ги защити.

ТЕКСТ 14: Шрӣ Ка, Върховният Повелител на мистичните сили, се намира във всяко сърце като Парамтм. За да защити потомството на династията Куру, той покри плода на Уттар с личната си енергия.

ТЕКСТ 15: О, Шаунака, макар че бе невъзможно да бъде спряна, обезвредена или унищожена свръхмощната брахмстра, пусната от Ашваттхм, когато срещна силата на Виу (Бог Ка), тя бе неутрализирана и лишена от мощта си.

ТЕКСТ 16: О, брхмаи, не мислете, че това е някакво изключително чудо сред дейностите на загадъчната и непогрешима Божествена Личност. Чрез енергията си Богът поддържа и разрушава всички материални неща, макар че Той самият е нероден.

ТЕКСТ 17: Спасени от лъчението на брахмстрата, добродетелната и отдадена на Бога Кунтӣ, петимата ѝ синове и Драупадӣ се обърнаха към Бог Ка, когато Той вече потегляше към дома си.

ТЕКСТ 18: Шрӣматӣ Кунтӣ каза: О, Ка, отдавам Ти смирените си почитания, защото Ти си изначалната личност и качествата на материалния свят не те докосват. Ти съществуваш вън и вътре във всичко и въпреки това оставаш невидим за всички.

ТЕКСТ 19: Ти си отвъд ограничения обсег на сетивното възприятие, Ти си неизменната безупречна сила, скрита от завесата на заблуждаващата енергия. Ти си невидим за глупаците, както е неузнаваем актьорът, костюмиран за представление.

ТЕКСТ 20: Самият Ти идваш, за да дадеш трансценденталната наука за преданото служене в сърцата на извисените трансценденталисти и на мислителите, които са се пречистили, защото са се научили да различават материята от духа. А какво трябва да правим ние, жените, за да Те узнаем съвършено?

ТЕКСТ 21: Затова нека отдам смирените си почитания на Бога, който стана син на Васудева, радост на Девакӣ, момче на Нанда и на останалите пастири във Вндвана и който носи радост на кравите и на сетивата.

ТЕКСТ 22: О, Господи, отдавам Ти най-смирените си почитания. О, Господи, на корема Ти има вдлъбнатина, подобна на лотосов цвят; Ти винаги си окичен с гирлянди от лотоси, погледът Ти е хладен и свеж като лотосов цвят, а стъпалата Ти са белязани със знака на лотоса.

ТЕКСТ 23: О, Хӣкеша, о, господарю на сетивата и Боже на боговете, Ти освободи майка си Девакӣ, която злобният цар Каса дълго измъчва и държа в затвора. Ти спаси също мен и децата ми от толкова опасности, които идваха една след друга.

ТЕКСТ 24: Скъпи Ка, Ти ни предпази от отровната торта, спаси ни от големия пожар, защити ни от людоедите и от порочните злодеи, избави ни от страданията по време на изгнанието ни в гората и от битката, където се сражаваха велики пълководци. А сега ни спаси и от оръжието на Ашваттхм.

ТЕКСТ 25: Нека всички тези нещастия се случват отново и отново, за да можем пак да те виждаме, защото да те виждаме, означава да не виждаме повече кръговрата на раждането и смъртта.

ТЕКСТ 26: О, Господи, лесно могат да Те достигнат само тези, които са изоставили всичко материално. Този, който е поел пътя на (материалния) напредък и се опитва да постига в живота си знатен произход, голямо богатство, добро образование и красиво тяло, не може да се обърне към теб искрено.

ТЕКСТ 27: Отдавам най-смирените си почитания на теб, защото Ти си богатството на материално бедните. Ти нямаш нищо общо с действията и противодействията на материалните проявления на природата. Ти си себеудовлетворен, затова си най-умиротвореният и си господар на монистите.

ТЕКСТ 28: О, Господи, аз знам, че Ти си вечното време, че си върховният повелител, който няма нито начало, нито край и е всепроникващ. Ти раздаваш милостта си без никакви пристрастия. Раздорите между живите същества възникват единствено на основата на обществените взаимоотношения.

ТЕКСТ 29: О, Господи, никой не може да разбере трансценденталните Ти забавления – те приличат на развлеченията на хората и с това могат да подведат всеки. Ти не изпитваш към никого нито пристрастие, нито неприязън. На хората само им се струва, че си пристрастен.

ТЕКСТ 30: О, душа на вселената, Ти действаш, макар че си бездеен, Ти се раждаш, макар че си самата жизнена сила и си нероден. Това може да обърка всеки. Ти самият се появяваш сред животните, хората, мъдреците и водните обитатели. Наистина това е много объркващо.

ТЕКСТ 31: Скъпи Ка, Яшод искаше да те върже с въже, задето беше направил една пакост. Тогава уплашените Ти очи се напълниха със сълзи, които размиха черния грим от ресниците Ти. Ти беше изплашен, макар че от теб се бои дори олицетвореният страх. Това зрелище ме обърква.

ТЕКСТ 32: Някои казват, че Ти, нероденият, се раждаш, за да прославиш благочестивите царе; други казват, че се раждаш, за да зарадваш цар Яду, един от най-скъпите Ти предани. Ти се появяваш в рода му така, както сандаловото дърво се появява в планините на Малая.

ТЕКСТ 33: Други казват, че Ти си се родил като син на Васудева и Девакӣ в отговор на молитвите им. Несъмнено Ти си нероден, но се раждаш за тяхно добро и за да убиеш тези, които са настроени враждебно към полубоговете.

ТЕКСТ 34: Други казват, че светът, претоварен като лодка в морето, се бил преизпълнил със скръб, затова Брахм, синът Ти, се молил да се появиш. И Ти си дошъл, за да намалиш бедите.

ТЕКСТ 35: А други казват, че си се появил, за да възстановиш преданото служене, което включва слушане, помнене, обожаване и пр., за да могат обусловените души, страдащи в материалните окови, да се възползват от него и да се освободят.

ТЕКСТ 36: О, Ка, тези, които непрекъснато слушат, възпяват и повтарят разказите за трансценденталните Ти деяния или се наслаждават, когато това правят другите, без съмнение, виждат лотосовите Ти нозе, които единствени могат да спрат кръговрата на раждането и смъртта.

ТЕКСТ 37: О, Господи, Ти сам изпълни всички задължения. Нима днес ще ни напуснеш, макар че сме напълно зависими от милостта Ти и освен теб, няма кой друг да ни защити сега, когато всички царе враждуват с нас?

ТЕКСТ 38: Ако не обърнеш поглед към нас, с всичките ни дейности и слава, а също и със самите Пави и дави ще бъде свършено, както името и славата на тялото намират края си, когато го напусне живият дух.

ТЕКСТ 39: О, Гаддхара (Ка), сега царството ни е белязано със следите от стъпките Ти и затова е красиво, но когато Ти ни напуснеш, то вече няма да е същото.

ТЕКСТ 40: Всички тези градове и села процъфтяват, защото зърното и билките растат в изобилие, дърветата са отрупани с плодове, реките са пълноводни, недрата на планините са богати на минерали, а океаните са пълни с богатства. И всичко това е благодарение на погледа, с който Ти ги докосна.

ТЕКСТ 41: О, Господарю на вселената, Ти си душата на вселената и олицетворението на вселенската форма, моля те, разсечи възела на привързаността ми към роднините ми – Павите и Вите.

ТЕКСТ 42: О, Господарю на Мадху, както Ганг вечно тече към морето, без да се спира пред никакви препятствия, така и аз искам постоянно да се стремя към теб, без да се отклонявам към никой друг.

ТЕКСТ 43: О, Ка, приятелю на Арджуна, о, предводителю на потомците на Ви, Ти унищожаваш управниците и хората им, които причиняват безпокойства на тази планета. Могъществото Ти никога не намалява. Ти си собственикът на трансценденталната обител и идваш, за да облекчиш страданията на кравите, брхмаите и преданите. Ти притежаваш всички мистични сили и си учител на цялата вселена. Ти си всемогъщият Бог и аз Ти отдавам най-смирените си почитания.

ТЕКСТ 44: Сӯта Госвмӣ каза: След като изслуша молитвите на Кунтӣдевӣ, които го възхваляваха с подбрани слова, Богът ласкаво се усмихна. Тази усмивка бе толкова пленителна, колкото и мистичното му могъщество.

ТЕКСТ 45: След като прие молитвите на Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ, Богът влезе в двореца на Хастинпура и съобщи на останалите жени за заминаването си. Но когато беше готов за тръгване, цар Юдхихира го спря и с много любов го помоли да остане.

ТЕКСТ 46: Нищо не можеше да утеши цар Юдхихира, който бе потънал в скръб – нито наставленията на великите мъдреци начело с Вса, нито дори самият Бог Ка, вършителят на свръхчовешки дела, нито примерите от историята.

ТЕКСТ 47: Цар Юдхихира, синът на Дхарма, бе потресен от смъртта на приятелите си и скърбеше като обикновен човек, подвластен на материалните представи. О, мъдреци, заблуден от привързаността си, той заговори.

ТЕКСТ 48: Цар Юдхихира каза: О, какъв жребий! Аз съм най-големият грешник! Само погледнете сърцето ми, пълно с невежество! Това тяло, което всъщност е предназначено да служи на другите, погуби много вражески фаланги.

ТЕКСТ 49: Аз убих много юноши, брхмаи, доброжелатели, приятели, родители, учители и братя. И милиони години да живея, няма да мога да избегна ада, който ме очаква заради тези грехове.

ТЕКСТ 50: За царя, който поддържа поданиците си и се сражава за справедлива кауза, убийството не е грях. Но това не се отнася до мен.

ТЕКСТ 51: Аз убих много приятели на жените и по този начин предизвиках такава вражда, че е невъзможно да изкупя това с никаква материална благотворителност.

ТЕКСТ 52: Както е невъзможно да пречистим калната вода, като я прецеждаме през кал, или с вино да измием винената кана, така не можем да унищожим последствията от убиването на хора с жертвоприношения на животни.