ГЛАВА СЕДМА

ТЕКСТ 1: Брахм каза: Когато за свое забавление безкрайно могъщият Бог прие формата на глиган и повдигна планетата Земя, удавена в огромния океан на вселената, наречен Гарбходака, пред него се появи първият демон (Хирака) и Богът го прониза с бивника си.

ТЕКСТ 2: Праджпати зачена най-напред Суягя в утробата на съпругата си кӯти, а Суягя зачена Суяма и останалите полубогове в утробата на съпругата си Даки. Като Индрадева, Суягя облекчи огромните страдания в трите планетарни системи на вселената (висши, низши и средни) и заради това великият баща на човечеството, Свямбхува Ману, по-късно го нарече Хари.

ТЕКСТ 3: След това Богът се появи като инкарнацията Капила, син на праджпати брхмаа Кардама и на съпругата му Девахӯти. Заедно с него дойдоха и девет жени (негови сестри). Той откри пред майка си науката за себепознанието – така още в този си живот Девахӯти напълно се пречисти от замърсяванията на материалните гуи и постигна освобождение, пътя на Капила.

ТЕКСТ 4: Великият мъдрец Атри се молеше за потомство и Богът, който бе доволен от него, му обеща да се роди като негов син, Датттрея (Датта, синът на Атри). По милостта на лотосовите нозе на Бога много дави и Хаихаи се пречистиха дотолкова, че получиха не само материални, но и духовни благословии.

ТЕКСТ 5: За да създам различните планетарни системи, аз трябваше да се подложа на тежки отречения. Тогава Богът, който бе удовлетворен от мен, инкарнира под формата на четиримата сани (Санака, Санаткумра, Санандана и Сантана). В предишното творение духовната наука бе погубена, но сега четиримата сани я изложиха толкова добре, че мъдреците веднага ясно видяха истината.

ТЕКСТ 6: За да покаже на какви отречения и аскетизъм е способен, Той се появи под образа на двамата близнаци Нряа и Нара от утробата на Мӯрти, съпруга на Дхарма и дъщеря на Дака. Божествените красавици от свитата на Купидон се опитаха да го накарат да наруши обета си, но не успяха, а видяха как от него, Божествената Личност, се появяват много красавици като самите тях.

ТЕКСТ 7: Великите стоици като Шива с гневния си поглед могат да победят и унищожат похотта, но не могат да се освободят от страшните последици на собствения си гняв. Но в сърцето на Бога никога не може да проникне гняв, защото Той е извисен над всичко това. Не е възможно неговият ум да стане убежище на похотта.

ТЕКСТ 8: Оскърбен от острите думи на втората съпруга на царя, които тя се осмели да изрече в негово присъствие, принц Дхрува отиде в гората и се подложи на сурови отречения, въпреки че бе още момче. Удовлетворен от молитвите му, Богът му подари планетата Дхрува, която обожават великите мъдреци от планетите под и над нея.

ТЕКСТ 9: Махрджа Вена се отклони от праведния път и брхмаите го наказаха с мълнията на своето проклятие. Това проклятие изпепели добрите дела и богатството му, а самия него запрати в ада. По безпричинната си милост Богът дойде като негов син на име Птху, освободи от ада прокълнатия цар Вена, обработи земята и доби от нея всякакви реколти.

ТЕКСТ 10: След това Богът се появи като син на Судевӣ, съпругата на цар Нбхи, и го наричаха абхадева. За да постигне равновесие в ума си, Той практикуваше материалистична йога. Това равнище също се счита за най-висшето съвършенство на освобождението, при което човек се установява в своето аз и чувства пълно удовлетворение.

ТЕКСТ 11: В едно от жертвоприношенията, които аз (Брахм) извърших, Богът се появи като инкарнацията Хаягрӣва. Той е олицетворение на жертвоприношенията, а кожата му е златиста. Той е олицетворение още на Ведите и е Свръхдушата у всички полубогове. Когато дишаше, от ноздрите му излизаха нежните звуци на ведическите химни.

ТЕКСТ 12: В края на този цикъл от творението бъдещият Ваивасвата Ману на име Сатяврата ще види, че Богът в инкарнацията си на риба дава убежище на всички видове живи същества, обитаващи низшите и Земните планети. Когато настъпва краят на милениума, мен ме обзема страх от необятните води и Ведите изпадат от устата ми. Тогава Богът, наслаждавайки се на тези безбрежни води, спасява Ведите.

ТЕКСТ 13: След това изначалният Бог се въплъти в образа на костенурка и стана опорна точка за планината Мандара, която полубоговете и демоните използваха като бутало. Те разбиваха с нея млечния океан, за да получат нектар. Движейки се напред-назад, планината чешеше гърба на Бог Костенурка, който в просъница усещаше облекчение от сърбежа.

ТЕКСТ 14: За да освободи полубоговете от големите им страхове, Божествената Личност прие облика на Нсихадева и уби царя на демоните (Хираякашипу), който го беше предизвикал с боздуган в ръка. С треперещи от гняв вежди, разтваряйки уста, която откриваше страшни зъби, Нсихадева сложи демона на скута си и го разкъса с нокти.

ТЕКСТ 15: Царят на слоновете изпадна в беда – в реката един крокодил, по-силен от него, захапа крака му. Слонът взе в хобота си един лотосов цвят и призова Бога: „О, изначален наслаждаващ се, о, властелине на вселената! О, избавителю, прочут като святите места! Всички се пречистват, като слушат святото Ти име, което е достойно да се възпява“.

ТЕКСТ 16: Когато чу молбите на слона, Божествената Личност разбра, че той е изпаднал в тежка беда и незабавно се нуждае от неговата помощ. Тогава Богът се появи на крилете на Гаруа, царя на птиците, въоръжен с колелото си (чакра). С него Той разсече челюстите на крокодила, за да спаси слона, и го освободи, като го вдигна за хобота.

ТЕКСТ 17: Богът е отвъд материалните гуи, но въпреки това Той затъмни с качествата си всички синове на Адити, известни като дити. Той се яви в образа на най-малък син на Адити и се издигна над всички планети във вселената, следователно Той е Върховната Божествена Личност. Под предлог, че иска три стъпки земя, Той отне всички земи на Бали Махрджа. Той се обърна към царя с молба, защото никое живо същество, независимо каква власт притежава, няма правото да си присвоява нечия законна собственост.

ТЕКСТ 18: Поръсвайки главата си с водата, измила лотосовите нозе на Бога, Бали Махрджа не мислеше за нищо друго, освен за даденото обещание. Въпреки забраната на духовния си учител, той пожертва собственото си тяло, за да може Богът да направи третата си крачка. Дори небесното царство, което той завладя със собствени сили, за него нямаше никаква стойност.

ТЕКСТ 19: О, Нрада, Божествената Личност в инкарнацията си Хасватра ти предаде науката за Бога и за трансценденталното любовно служене на Бога. Той бе много доволен от това, че му служеше с огромна любов и искреност. Той ти обясни подробно цялата наука за преданото служене, която могат да разберат само онези, които са отдали душите си на Бог Всудева, Божествената Личност.

ТЕКСТ 20: Във формата на инкарнацията Ману Богът стана потомък на династията на Ману и подчини на властта си царете злодеи, подчинявайки ги с могъщото си оръжие, своя диск. Непомрачавана от нищо, славата на управлението му се разнесе навсякъде из трите локи и стигна дори над тях, до най-висшата планетарна система във вселената, Сатялока.

ТЕКСТ 21: В образа си на Дханвантари Богът мигновено лекува вечноболните живи същества чрез олицетворената си слава. Само на него полубоговете дължат дълголетието си. Затова всички възславят Божествената Личност. Той взе своя дял от жертвоприношенията и сложи във вселената начало на медицината, науката за лечението.

ТЕКСТ 22: Когато управниците, наречени катрии, се отклониха от пътя на Абсолютната Истина и пожелаха да страдат в ада, Богът в образа си на мъдреца Парашурма изтръгна от корен тези изродили се царе, които бяха като тръни по тялото на земята. С острата си секира Той посече катриите три по седем пъти.

ТЕКСТ 23: От безпричинна милост към всички живи същества във вселената Върховната Божествена Личност се появи в рода на Махрджа Иквку с пълните си разширения като Господар на вътрешната енергия, Сӣт. По заповед на баща си, Махрджа Дашаратха, Той отиде в гората и много години живя там със съпругата и с по-малкия си брат. Десетоглавият Рваа, който притежаваше огромно материално могъщество, дръзко оскърби Бога и с това заслужи гибелта си.

ТЕКСТ 24: Божествената Личност Рмачандра бе обзет от мъка заради раздялата със скъпата си любима (Сӣт) и погледна града на врага си Рваа с очи, почервенели като очите на Хара (който искаше да изпепели небесното царство). Големият океан се разтрепера от страх и му стори път, защото жителите му – акулите, змиите, крокодилите и другите водни обитатели – се измъчваха от изгарящата топлина на разгневените огненочервени очи на Бога.

ТЕКСТ 25: По време на двубоя между Индра и Рваа слонът, който носеше на гръб небесния цар, удари Рваа в гърдите, но хоботът му се разби на парчета, които се разлетяха и озариха всички посоки на света. Преизпълнен с гордост от могъществото си, Рваа започна да се разхожда сред сражаващите се воини като завоевател на целия свят. Но когато зазвъня опънатата тетива от лъка на Рмачандра, Божествената Личност, ликуващият му смях в миг секна и той изпусна жизнения си дъх.

ТЕКСТ 26: Когато върху земята тегнеше бремето на бойните сили на царе безверници, Богът дойде заедно с пълната си част, за да облекчи страданията ѝ. Той дойде в изначалната си форма, с прекрасна черна коса, и за да покаже трансценденталната си слава, извърши необикновени дейности. Никой не може да оцени истински величието му.

ТЕКСТ 27: Няма никакво съмнение, че Бог Ка е Върховният Бог, иначе как щеше да убие грамадната демоница Пӯтан, докато още беше младенец в скута на майка си, как щеше да преобърне с крачета количката, когато бе едва на три месеца, и как, още пълзейки по двора, щеше да изтръгне из корен двете дървета арджуна, които бяха толкова високи, че върховете им сякаш стигаха небето? Никой друг, освен Бога, не е в състояние да извърши подобни дела.

ТЕКСТ 28: А когато пастирчетата и животните пиха от отровената вода на река Ямун, Богът (който бе още дете) ги съживи с милостивия си поглед. После за да пречисти водите на реката, Той скочи в нея като на игра и наказа Клия, отровната змия, която се спотайваше там и бълваше с езика си отрова на талази. Кой друг, освен Върховния Бог, е способен на такива удивителни подвизи?

ТЕКСТ 29: А същата нощ, след като бе наказана змията Клия, когато жителите на Враджабхӯми спокойно спяха, сухите листа в гората се подпалиха и изглеждаше като че ли всички са обречени да загинат в избухналия пожар. Но Богът заедно с Баларма ги спаси просто като затвори очи. Ето такива са свръхчовешките му деяния.

ТЕКСТ 30: Веднъж пастирката (осиновителката на Ка, майка Яшод) се опита да върже ръцете на сина си с връв, но всички върви все оставаха къси и накрая тя махна с ръка на това. Малко по-късно Богът отвори устата си и майка му видя в нея всички вселени. Тази гледка я накара дълбоко да се усъмни, но после тя отдаде всичко на мистичната природа на сина си, която за нея имаше съвсем друг характер.

ТЕКСТ 31: Бог Ка избави осиновителя си Нанда Махрджа от страха пред полубога Варуа и освободи пастирчетата от планинските пещери, където ги бе затворил синът на Мая. Освен това Бог Ка възнагради жителите на Вндвана, които денем се трудеха неуморно, а нощем, след тежката работа, непробудно спяха, с издигане до най-висшата планета в духовното небе. Всички тези деяния са трансцендентални и доказват божествеността му.

ТЕКСТ 32: Посъветвани от Ка, пастирите на Вндвана спряха жертвоприношението за небесния цар Индра и затова цели седем дни над земите на Враджа се изливаха поройни дъждове, които заплашваха да унищожат всичко. От безпричинна милост към жителите на Враджа Бог Ка повдигна с една ръка хълма Говардхана, макар че едва бе навършил седем години. Той направи това, за да спаси животните от яростните води.

ТЕКСТ 33: Когато в гората на Вндвана Богът се наслаждаваше на танца рса, възбуждайки със сладкозвучните си песни страстни желания у съпругите на жителите на Вндвана, един богат демон на име Шакхачӯа от свитата на ковчежника на рая (Кувера) ги отвлече и Богът му свали главата от раменете.

ТЕКСТОВЕ 34 – 35: Демоните Праламба, Дхенука, Бака, Кешӣ, Ариа, Чӯра, Муика, слонът Кувалапӣа, Каса, Клаявана, Нараксура и Паурака, военачалникът Шлва, маймуната Двивида и Балвала, Дантавакра, седемте бика, Шамбара, Видӯратха и Рукмӣ, а също и великите воини Кмбоджа, Матся, Куру, Сджая и Кекая ожесточено ще се сражават или със самия Бог Хари, или с него, но под имената Баладева, Арджуна, Бхӣма и пр. И след като паднат убити, тези демони ще постигнат или безличностното брахмаджьоти, или личната обител на Бога в планетите на Вайкуха.

ТЕКСТ 36: Самият Бог, приемайки образа на син на Сатяватӣ (Всадева), ще реши, че съставената от него ведическа литература е твърде сложна за ограничените хора, които имат много кратък живот, затова Той ще раздели дървото на ведическото знание на различни клони, за да го пригоди към условията на настъпващата епоха.

ТЕКСТ 37: Когато атеистите, овладели добре ведическото научно знание, унищожат обитателите на различните планети, летейки в небето с невидимите космически кораби на великия учен Мая, Богът ще ги обърка и идвайки в привлекателния образ на Буда, ще проповядва елементарни религиозни принципи.

ТЕКСТ 38: А в края на Кали юга, когато за Бога вече няма да се говори дори в домовете на тези, които претендират да бъдат светци, и в домовете на уважаваните хора от трите висши касти; когато властта премине в ръцете на министри, избирани сред низшата класа на шӯдрите и дори сред още по-низши създания; когато бъдат забравени дори названията на принадлежностите за извършване на жертвоприношения – тогава Богът ще се появи като върховния съдник.

ТЕКСТ 39: В началото на творението съществува отречението, аз самият (Брахм) и Праджпатите, великите мъдреци, произвеждащи потомство. По-късно, по време на поддържането на творението, се появява Бог Виу, управляващите полубогове и царете на различните планети. Но накрая се възцарява безбожието, идва Шива и заедно с него разярените атеисти. Всички те са само различни проявления на енергията на Бога, който е върховната сила.

ТЕКСТ 40: Кой може да опише докрай могъществото на Виу? Дори ученият, който може да е преброил атомите в цялата вселена, няма да успее в това. Та нали именно Той във формата си Тривикрама без усилие протегна крака си чак до висшата планета Сатялока и стигна до нулевото състояние на трите гуи на материалната природа. Всички бяха потресени.

ТЕКСТ 41: Нито аз, нито мъдреците, родени преди теб, познаваме всемогъщата Божествена Личност изцяло. Тогава какво могат да знаят за него тези, които са се родили след нас? Дори първата инкарнация на Бога, Шеа, не може да стигне до границите на това знание, въпреки че описва качествата на Бога с хилядите си усти.

ТЕКСТ 42: Но този, който е спечелил благосклонността на Върховния Бог, Божествената Личност, с това, че безкористно се е отдал на служене на него, може да прекоси непреодолимия океан на илюзията и да разбере Бога. Тези обаче, които са привързани към тялото си, което накрая ще бъде изядено от кучетата и чакалите, не са способни на това.

ТЕКСТОВЕ 43 – 45: О, Нрада, въпреки че енергиите на Бога са непознаваеми и неизмерими, ние сме души, които са му се отдали, и знаем как Той действа чрез енергията си йога-м. Енергиите му са познаваеми също за всемогъщия Шива, за великия цар Прахлда Махрджа, роден в семейство на безбожници, за Свямбхӯва Ману, за съпругата му Шатарӯп и за неговите синове и дъщери Прияврата, Уттнапда, кӯти, Девахӯти и Прасӯти, за Прчӣнабархи, бху, Ага (бащата на Вена), Махрджа Дхрува, Иквку, Аила, Мучукунда, Махрджа Джанака, Гдхи, Рагху, Амбариа, Сагара, Гая, Нхуа, Мндхт, Аларка, Шатадхану, Ану, Рантидева, Бхӣма, Бали, Амӯрттарая, Дилӣпа, Саубхари, Утака, Шиби, Девала, Пиппалда, Срасвата, Уддхава, Паршара, Бхӯриеа, Вибхӣаа, Хануман, Шукадева Госвмӣ, Арджуна, риеа, Видура, Шрутадева и много други.

ТЕКСТ 46: Душите, отдали се на Бога, дори и да принадлежат към тези, които водят греховен живот – жените, работниците, планинците и коренните жители на Сибир, – и даже към птиците и животните, могат да овладеят науката за Бога и да се освободят от плена на заблуждаващата енергия, като се предадат на неговите чисти предани и следват стъпките им в преданото служене.

ТЕКСТ 47: Този, когото хората осъзнават като Абсолютен Брахман, е изпълнен с безкрайно блаженство и не знае скръб. Без съмнение Той е висшият аспект на върховния наслаждаващ се, Божествената Личност. Той е вечно безметежен и не знае страх. Той е пълно и съвършено съзнание, за разлика от материята. Незамърсен и свободен от материални двойствености, Той е висшата изначална причина на всички причини и следствия. У него няма жертвоприношения, които да се извършват заради резултатите от тях. До него не може да се докосне заблуждаващата енергия.

ТЕКСТ 48: В това трансцендентално състояние са излишни изкуственият контрол над ума, философските разсъждения и медитацията, с които се занимават гнӣте и йогӣте. Човек изоставя всички тези процеси, така както небесният цар Индра не си прави труда да копае кладенец.

ТЕКСТ 49: Божествената Личност е върховният господар на цялото благо, защото именно Той възнаграждава живото същество с резултатите от дейностите му в материалното и в духовното съществуване. Следователно Той е най-висшият благодетел. Всяко индивидуално живо същество е неродено, затова дори след унищожението на тялото, изградено от материални елементи, то продължава да съществува, подобно на въздуха, който е бил затворен в тялото.

ТЕКСТ 50: Скъпи сине, описах ти накратко Върховната Божествена Личност, която е творец на проявените светове. Освен нея, Бог Хари, няма никаква друга причина нито за материалното, нито за идеалното битие.

ТЕКСТ 51: О, Нрада, Върховната Божествена Личност ми предаде науката за Бога, „Шрӣмад Бхгаватам“, в концентриран вид. Тя побираше в себе си всичките разнообразни енергии на Бога. Моля те, разработи тази наука по-подробно.

ТЕКСТ 52: Моля те, събери решителност и опиши науката за Бога така, че хората да могат да тръгнат по пътя към трансценденталното предано служене на Божествената Личност Хари, Свръхдушата у всички живи същества и върховния източник на всички енергии.

ТЕКСТ 53: Дейностите на Върховния Бог, свързани с различните му енергии, трябва да се описват, оценяват и слушат в съответствие с неговите учения. Ако човек прави това редовно, с преданост и благоговение, непременно ще се освободи от влиянието на заблуждаващата енергия на Бога.