ТЕКСТ 38
виш̣айендрия-саьогд
ят тад агре 'мтопамам
париме виш̣ам ива
тат сукха рджаса смтам
виш̣ая – на обектите на сетивата; индрия – и сетивата; саьогт – от комбинирането; ят – което; тат – това; агре – в началото; амта-упамам – точно като нектар; париме – накрая; виш̣ам ива – като отрова; тат – това; сукхам – щастие; рджасам – в гуата на страстта; смтам – се счита.
Щастието, породено от досега на сетивата с техните обекти, което в началото е като нектар, а накрая като отрова, е в природата на страстта.
Млад мъж среща млада жена и сетивата го карат да я гледа, да я докосва, да има сексуални отношения с нея. В началото това може да бъде много приятно за сетивата, но накрая или след известно време става като отрова. Двамата се разделят, има скръб, има печал и т.н. Такова щастие е винаги в гуата на страстта. Щастие, което произтича от взаимодействието на сетивата с техните обекти, е винаги причина за страдание и непременно трябва да се избягва.