ТЕКСТ 39
яд агре чнубандхе ча
сукха моханам тмана
нидрлася-прамдоттха
тат тмасам удхтам
ят – това, което; агре – в началото; ча – също; анубандхе – накрая; ча – също; сукхам – щастие; моханам – илюзорно; тмана – на себето; нидр – сън; лася – мързел; прамда – и илюзия; уттхам – създаденото; тат – това; тмасам – в гуата на невежеството; удхтам – се казва.
А щастието, което е сляпо за себепознанието, от началото до края е просто измама и възниква от съня, мързела и илюзията – то е в природата на невежеството.
Човек, наслаждаващ се на мързела и съня, със сигурност е в гуата на мрака, на невежеството, но и този, който няма представа какво да прави и какво да не прави, също е в гуата на невежеството. За личността в гуата на невежеството всичко е илюзия; няма щастие нито в началото, нито накрая. В гуата на страстта в началото може да има някакво ефимерно щастие и накрая нещастие, но за личност в гуата на невежеството има само нещастие – и в началото, и в края.