ТЕКСТ 37
ят тад агре виш̣ам ива
париме 'мтопамам
тат сукха сттвика проктам
тма-буддхи-прасда-джам
ят – което; тат – това; агре – в началото; виш̣ам ива – като отрова; париме – накрая; амта – нектар; упамам – сравнен с; тат – това; сукхам – щастие; сттвикам – в гуата на доброто; проктам – се казва; тма – в себето; буддхи – от интелигентността; прасда-джам – породено от удовлетворение.
Това, което в началото може да е като отрова, но накрая е като нектар и събужда човек за себепознание, е щастие в гуата на доброто.
В стремежа си към знание човек трябва да следва много правила и предписания, за да контролира ума и сетивата си, и да съсредоточи ума върху себето. Тези занимания са много трудни, горчиви като отрова, но който спазва предписанията и достигне трансцендентална позиция, изпитва истински нектар и наслаждение от живота.