No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 29

апне джухвати пра
пре 'пна татхпаре
прпна-гатӣ руддхв
пря̄ма-паря
апаре ниятхр
прн преш̣у джухвати

апне – във вдишвания въздух; джухвати – се насочва; прам – издишваният въздух; пре – в издишвания въздух; апнам – вдишваният въздух; апаре – други; пра – издишваният въздух; апна – и вдишвания въздух; гатӣ – движението; руддхв – като спира; пра-я̄ма – транс, предизвикан от пълно спиране на дишането; паря – така склонни; апаре – други; нията – овладели; хр – яденето; прн – издишваният въздух; преш̣у – в издишвания въздух; джухвати – принасят жертва.

А някои, стремящи се към транс чрез контрол над дишането, предлагат издишвания въздух на вдишвания, и обратно – вдишваният на издишвания; накрая, спирайки да дишат, те изпадат в транс. Други пък, като ограничават храненето си, принасят издишвания въздух в жертва на него самия.

Тази йога система за контрол на дишането се нарича пря̄ма и в началото се практикува като хаха йога чрез различни седящи пози. Смисълът на тези йога техники е овладяване на сетивата и духовно осъзнаване. Пря̄ма представлява контрол над въздушните потоци в тялото, така че да се променят посоките на движението им. Апна въздухът отива надолу, а пра въздухът – нагоре. Практикуващият пря̄ма движи потоците на въздуха в обратна посока, докато те достигнат състояние на равновесие, пӯрака. Отдаването на издишвания въздух във вдишвания се нарича речака. Когато се прекрати напълно движението и на двата въздушни потока, това е кумбхака йога. Чрез кумбхака йога може да се удължи живота и да се увеличат възможностите за постигане на духовно съвършенство. Разумният йогӣ се стреми да достигне съвършенство в рамките на един живот, без да чака следващия. По тази причина йогӣте практикуват кумбхака йога и увеличават продължителността на живота си с много, много години. Но Кш̣а осъзнатият, зает с трансцендентално любовно служене на Бога, овладява сетивата си без допълнителни усилия. Неговите сетива постоянно служат на Кш̣а и не могат да се занимават с нещо друго. Така в края на живота си преданият благополучно се пренася в трансценденталната обител на Бог Кш̣а; затова той не се стреми към дълголетие. Той постига своето освобождение веднага. Както се казва в Бхагавад-гӣт (14.26):

м ча йо 'вябхичреа
бхакти-йогена севате
са гун саматӣтяитн
брахма-бхӯя̄я калпате

„Този, който се занимава с чисто предано служене на Бога, преминава отвъд гуите на материалната природа и веднага се издига на духовно равнище“. Човек с Кш̣а съзнание вече е на трансцендентално ниво и остава постоянно в това състояние. Ето защо за него няма опасност от пропадане и накрая той влиза в царството на Бога. Що се отнася до умереността в храненето, тя идва сама, когато се яде само Кш̣а прасдам – храна, предложена най-напред на Бога. Намаляването на количеството приета храна улеснява много сетивния контрол, а без него няма измъкване от материалния плен.

« Previous Next »