ТЕКСТ 12
юкта карма-пхала тяктв
шнтим пноти наиш̣хикӣм
аюкта кма-креа
пхале сакто нибадхяте
юкта – човек, зает с предано служене; карма-пхалам – резултатите от дейността; тяктв – като изоставя; шнтим – съвършен мир; пноти – постига; наиш̣хикӣм – непоколебим; аюкта – човек, който не е в Кш̣а съзнание; кма-креа – за да се наслаждава на резултатите от работата; пхале – с резултата; сакта – привързан; нибадхяте – се оплита.
Неотклонно отдадената душа постига истински мир, защото ми посвещава резултата от своите дейности, докато личността, която не е в единство с Бога и е алчна за плодовете от труда си, се оплита.
Разликата между човек в Кш̣а съзнание и човек с телесно съзнание е, че първият е привързан към Кш̣а, а вторият е привързан към резултата от дейността. Привързаният към Кш̣а и работещ единствено за него, е несъмнено освободен; той не се безпокои за плодовете от труда си. В Бхгаватам се обяснява, че безпокойството за резултата възниква поради действия, повлияни от двойственостите, т.е. действия без знание за Абсолютната Истина. Кш̣а е Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност. В Кш̣а съзнание няма двойственост. Всичко съществуващо е създадено от енергията на Кш̣а, а Кш̣а е безкрайното добро. Дейностите в Кш̣а съзнание са на абсолютно ниво – трансцендентални, без материален резултат. Затова Кш̣а осъзнатият е изпълнен с мир. Но оня, който е впримчен да пресмята печалбите си за сетивно наслаждение, не може да постигне този мир. Това е тайната на Кш̣а съзнание: осъзнаването, че няма съществуване извън Кш̣а, е основание за спокойствие и безстрашие.