ТЕКСТ 40

В Шрӣмад Бхгаватам (1.5.17) Шрӣ Нрада Муни напътства Вя̄садева така:

„Ако някой изостави материалните си цели и приеме изцяло подслон при Върховната Божествена Личност, никога няма да загуби или да се провали. От друга страна, лишеният от преданост може да се отдаде напълно на предписаните си задължения и въпреки това да не спечели нищо“. Има множество религиозни и светски дейности, предназначени за постигане на материални цели. От един трансценденталист се очаква да изостави материалната дейност, за да постигне духовен напредък, Кш̣а съзнание. Би могло да се възрази, че висшето съвършенство се постига само ако се извърви пътят на Кш̣а съзнание до края. Но ако не достигне това съвършено ниво, човек губи и в материално, и в духовно отношение. Според писанията ще страдаме, ако не изпълняваме предписаните си задължения. Тоест този, който не успее да изпълни трансценденталните дейности правилно, става подвластен на последиците. Бхгаватам уверява неуспелия трансценденталист, че не трябва да се безпокои. Дори да изтърпява последиците от неизпълнението на предписаните си задължения, той пак не губи нищо – благоприятното Кш̣а съзнание никога няма да бъде забравено и веднъж започнал, той ще продължи да го развива дори ако в следващия си живот се роди в нископоставено семейство. От друга страна, никак не е сигурно, че този, който стриктно следва единствено предписаните си задължения, без Кш̣а съзнание, ще постигне благоприятни резултати.

Казаното трябва да се разбира по следния начин. Човечеството може да бъде разделено на две части: регулирана и нерегулирана. Тези, които са се отдали единствено на животинско сетивно наслаждение, без знание за следващия си живот или духовното си спасение, принадлежат към нерегулираната част. А онези, които изпълняват предписаните в писанията задължения, принадлежат към регулираната. Всички, които водят нерегулиран живот, независимо дали са цивилизовани или нецивилизовани, образовани или неграмотни, силни или слаби, са подчинени на животински наклонности. Техните дейности никога не са благоприятни, защото, докато удовлетворяват животинските си подтици за ядене, спане, защита и секс, те остават постоянно в материалното съществуване, което е пълно със страдания. От друга страна, регулираните от напътствията на писанията се издигат постепенно до Кш̣а съзнание и със сигурност напредват в живота.

Хората, които следват благоприятния път, могат да се разделят на три групи: (1) последователите на изложеното в свещените писания, които се радват на материално благополучие; (2) търсещите окончателно освобождение от материалното съществуване и (3) преданите в Кш̣а съзнание. Тези, които следват правилата на писанията за материално щастие, от своя страна се делят на две категории: плодоносни работници и такива, които не се стремят към сетивно наслаждение. Всички, които желаят плодовете от труда си, за да наслаждават сетивата си, могат да достигнат по-висок стандарт на живот, дори по-висши планети и все пак, понеже не са освободени от материалното съществуване, те не следват истински благоприятния път. Единствените благоприятни дейности са дейностите, които водят до освобождение. Ако не е насочена към окончателно себепознание или освобождение от материалното телесно схващане за живота, дейността не е благоприятна. Дейността в Кш̣а съзнание е единствената благоприятна дейност. Човек, който доброволно приеме всякакви телесни неудобства, за да напредне по пътя на Кш̣а съзнание, е съвършен трансценденталист, подложил се на строг аскетизъм. Понеже целта на осемстепенната йога е да се постигне Кш̣а съзнание, тази практика също е благоприятна; и човек, отдал всичките си сили в тази посока, не трябва да се страхува от пропадане.