ТЕКСТ 5
апареям итас тв аня̄
практи виддхи ме парм
джӣва-бхӯт мах-бхо
яйеда дхряте джагат
апар – по-нисша; иям – тази; ита – освен това; ту – но; аня̄м – друга; практим – енергия; виддхи – опитай се да разбереш; ме – моята; парм – висша; джӣва-бхӯтм – от живите същества; мах-бхо – о, силноръки; яя̄ – от когото; идам – тази; дхряте – се използва или експлоатира; джагат – материалния свят.
Освен тях, о, силноръки Арджуна, има и друга, висша моя енергия. Тя обхваща живите същества, които използват ресурсите на нисшата материална природа.
Тук ясно се посочва, че живите същества принадлежат към висшата природа (или енергия) на Върховния Бог. Нисшата енергия е материя, проявена в различни елементи – земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его. И двете форми на материалната природа – грубата (земя и т.н.) и фината (ум и т.н.) – са продукти на нисшата енергия. Живите същества, които използват тези нисши енергии за различни цели, са висша енергия на Върховния Бог и именно благодарение на тази висша енергия функционира целият материален свят. Космичното проявление няма силата да действа, ако не бъде задвижено от висшата енергия, живото същество. Енергията е винаги подчинена на източника си, следователно живите същества са винаги подвластни на Бога – те нямат независимо съществуване. Те никога не са могъщи колкото него, както си мислят неинтелигентните хора. Разликата между живите същества и Бога е описана в Шрӣмад Бхгаватам (10.87.30) по следния начин:
апаримит дхрувс тану-бхто яди сарва-гатс
тархи на шсятети ниямо дхрува нетаратх
аджани ча ян-мая тад авимучя ниянт бхавет
самам ануджнат яд амата мата-душ̣атая̄
„О, вечно Върховни! Ако въплътените живи същества са вечни и всепроникващи като теб, те нямаше да са под твоята власт. Но ако приемем живите същества за твои незначителни енергии, веднага става ясно, че те са под върховния ти контрол. Следователно, за да постигнат истинско освобождение, живите същества трябва да признаят властта ти – това отдаване ще ги направи щастливи. Само тогава, в естествената им позиция, те ще могат да властват. Хората с оскъдно знание, които поддържат монистичната теория, че Бог и живите същества са равни във всяко отношение, всъщност са водени от невярно и опорочено схващане“.
Върховният Бог, Кш̣а, е единственият господар и всички живи същества са му подвластни. Живите същества са висшата му енергия и в качествено отношение съществуването им е еднакво с това на Върховния, но те никога не са равни на Бога по степен на могъщество. Докато експлоатира грубата и фина нисша енергия (материята), висшата енергия (живото същество) забравя духовните си ум и интелигентност. Забравата се дължи на влиянието на материята върху него. Но когато се освободи от това влияние, то достига състоянието, наречено мукти, освобождение. Фалшивото его под влияние на материалната илюзия, мисли: „Аз съм материя и материалните придобивки са мои“. Човек може да осъзнае истинската си позиция, когато се освободи от всички материални идеи, включително от схващането, че може да стане едно с Бога във всяко отношение. Гӣт утвърждава, че живото същество е само една от многобройните енергии на Кш̣а; когато тази енергия се избави от материалното замърсяване, тя става съвършено осъзната за Кш̣а, т.е. освободена.