ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Сӯта Госвмӣ каза: На връщане към дома си царят (Махрджа Парӣкит) почувства, че постъпката му спрямо безгрешния и могъщ брхмаа бе отвратителна и варварска. И стана много нещастен.

ТЕКСТ 2: (Цар Парӣкит си мислеше:) Аз пренебрегнах наставленията на Върховния Бог, затова със сигурност трябва да очаквам скоро да ме сполети някаква беда. Единственото ми желание е тази беда да дойде още сега, защото по този начин ще се освободя от греха и повече няма да допусна да извърша подобно оскърбление.

ТЕКСТ 3: Аз съм невеж и грешен, защото пренебрегнах брахминската култура, съзнанието за Бога и закрилянето на кравите. Затова нека веднага гневът на брхмаа като огън да изпепели царството, силата и богатствата ми, за да не се поддавам в бъдеще на такива лоши пориви.

ТЕКСТ 4: Докато царят се разкайваше така, до него стигна вестта, че синът на мъдреца го е проклел и той ще трябва да умре от ухапването на една летяща змия. Царят прие това като добра вест, защото то щеше да му помогне да стане безразличен към светските неща.

ТЕКСТ 5: Махрджа Парӣкит седна неподвижно на брега на Ганг, за да съсредоточи ума си в Ка съзнание, отхвърляйки всички останали начини за постигане на себепознание. Защото трансценденталното любовно служене на Ка е най-висшето достижение и превъзхожда всички други.

ТЕКСТ 6: Тази река (Ганг, край която царят седнал да пости) носи най-благотворните води, смесени с прах от лотосовите нозе на Бога и листа от туласӣ. Тази вода освещава трите свята отвън и отвътре, освещава дори Шива и другите полубогове. Затова всеки, който е осъден да умре, трябва да потърси подслон при тази река.

ТЕКСТ 7: И така царят, достойният потомък на Павите, взе окончателно решение, седна на брега на Ганг, за да пости до края на живота си, и се предаде в лотосовите нозе на Бог Ка, който единствен може да даде освобождение. Като се освободи от всички видове привързаности и общуване, той прие обетите на мъдреците.

ТЕКСТ 8: Тогава най-великите умове и мислители, съпроводени от учениците си, а също и мъдреците, които с едното си присъствие можеха да осветят местата за поклонение, пристигнаха там под предлог, че са тръгнали на поклонение.

ТЕКСТОВЕ 9 – 10: От различни части на вселената там пристигнаха великите мъдреци Атри, Чявана, Шарадвн, Арианеми, Бхгу, Васиха, Паршара, Вишвмитра, Агир, Парашурма, Утатхя, Индрапрамада, Идхмавху, Медхтитхи, Девала, риеа, Бхрадвджа, Гаутама, Пиппалда, Маитрея, Аурва, Каваша, Кумбхайони, Двайпяна и великият Нрада.

ТЕКСТ 11: Там имаше и много други святи полубогове и царе и един особен вид управници, наречени арудаи (особен вид рджарши) от различни династии на мъдреци. Когато всички се събраха, за да се срещнат с императора (Парӣкит), той ги посрещна както трябва и се поклони доземи.

ТЕКСТ 12: След като всички и и останалите седнаха удобно, царят смирено застана пред тях с допрени длани и им оповести решението си да пости до идването на смъртта.

ТЕКСТ 13: Щастливият цар казал: От всички царе, които умеят да печелят благосклонността на великите души, аз съм най-благодарният. Обикновено вие (мъдреците) смятате царете за боклук, който трябва да се изхвърля колкото се може по-далече.

ТЕКСТ 14: Върховната Божествена Личност, повелителят на трансценденталния и на материалния свят, милостиво ме победи под формата на проклятието на един брхмаа. Поради прекалената ми привързаност към семейния живот Богът се появи пред мен, за да ме спаси, защото дори само от страх аз ще мога да се отрека от света.

ТЕКСТ 15: О, брхмаи, просто ме приемете като напълно отдала се душа и нека майка Ганг, представяща Бога, също се отнася с мен по този начин, защото аз вече съм приел лотосовите нозе на Бога в сърцето си. Нека летящата змия или каквото и да е друго магическо творение, създадено от брхмаа, ме ухапе веднага. Единственото ми желание е да продължавате да възпявате дейностите на Бог Виу.

ТЕКСТ 16: Отдавайки почитанията си на всички вас, о, брхмаи, аз отново се моля: ако ми е съдено пак да се родя в материалния свят, нека бъда безпределно привързан към безкрайния Бог Ка, да общувам с преданите му и да имам приятелски отношения с всички живи същества.

ТЕКСТ 17: Запазвайки пълно самообладание, Махрджа Парӣкит седна на постелка от трева, чиито корени сочеха на изток. Той се разположи на южния бряг на Ганг и обърна лице на север. Съвсем наскоро той бе поверил управлението на царството в ръцете на сина си.

ТЕКСТ 18: И така, цар Махрджа Парӣкит седна, за да пости до идването на смъртта. Всички полубогове от висшите планети възхваляваха дейностите му и от удоволствие непрекъснато сипеха по земята цветя и биеха небесните си барабани.

ТЕКСТ 19: Всички велики мъдреци, които се бяха събрали там, възторжено приеха решението на Махрджа Парӣкит и изразиха одобрението си с думите: „Много добре!“ По природа мъдреците са склонни да правят добро на обикновените хора, защото притежават сили, равни по качество на силите на Върховния Бог. Затова те много се зарадваха, като видяха Махрджа Парӣкит, предания на Бога, и казаха следното.

ТЕКСТ 20: (Мъдреците казаха:) О, най-достоен от святите царе на династията Пу, които неотклонно следват самия Бог Шрӣ Ка! Няма нищо удивително в това, че си изоставил престола, украсен с шлемовете на много царе, за да получиш възможността да общуваш вечно с Божествената Личност.

ТЕКСТ 21: Ние ще чакаме тук, докато най-издигнатият предан на Бога, Махрджа Парӣкит, се завърне на върховната планета, която е съвършено свободна от всички светски замърсявания и скърби.

ТЕКСТ 22: Всичко, което казаха мъдреците, радваше слуха, защото беше съвършена истина, беше изпълнено с дълбок смисъл и представено както трябва. След като изслуша великите мъдреци, Махрджа Парӣкит ги приветства, защото искаше да слуша за дейностите на Бог Шрӣ Ка, Божествената Личност.

ТЕКСТ 23: Царят каза: О, велики мъдреци, вие милостиво сте се събрали тук от всички краища на вселената. Вие сте самото олицетворение на върховното знание, което живее на планетата отвъд трите свята (Сатялока). Затова по природа сте склонни да вършите добрини на другите и нямате никаква друга цел нито в сегашния, нито в следващия си живот.

ТЕКСТ 24: О, брхмаи, които заслужавате пълно доверие, сега искам да ви попитам какви са непосредствените ми задължения. Моля ви, размислете колкото е необходимо и ми кажете в какво се състои чистият дълг на всеки, независимо от обстоятелствата, и особено на тези, които са на прага на смъртта.

ТЕКСТ 25: В този момент там се появи могъщият син на Всадева, който странстваше по цялата земя напълно безразличен и удовлетворен вътре в себе си. Той не показваше никакви признаци за принадлежност към някоя обществена каста или статус. Бе заобиколен от жени и деца и бе облечен така, като че ли никой не му обръщаше внимание.

ТЕКСТ 26: Синът на Всадева бе само на шестнайсет години. Нозете му, ръцете му, бедрата, китките, челото и останалите части на тялото му бяха оформени по съвършен начин. Той имаше прекрасни големи очи, прав нос и красиво изтеглени уши. Лицето му бе много привлекателно, а шията му бе изваяна като прелестна раковина.

ТЕКСТ 27: Ключиците му бяха покрити от мускули, гръдният му кош бе широк и стегнат, пъпът му бе дълбок, а корема му пресичаха красиви гънки. Той имаше дълги ръце. Къдрави коси обгръщаха красивото му лице. Той нямаше по себе си никакви дрехи и цветът на тялото му напомняше цвета на Бог Ка.

ТЕКСТ 28: Той бе мургав и много красив в младостта си. Жените го харесваха заради съвършеното му тяло и привлекателната му усмивка. Макар че се опита да прикрие естественото си величие, великите мъдреци, които бяха там, много изкусно владееха физиогномията и му отдадоха почит, като се изправиха от местата си.

ТЕКСТ 29: Махрджа Парӣкит, наричан още Виурта (този, който винаги е закрилян от Виу) сведе глава, за да посрещне най-важния гост, Шукадева Госвмӣ. Тогава невежите жени и децата изоставиха Шрӣла Шукадева. Всички му засвидетелстваха уважението си и той седна на почетно издигнатото място.

ТЕКСТ 30: След това святите мъдреци и полубоговете наобиколиха Шукадева Госвмӣ, както Луната е заобиколена от звезди, планети и други небесни тела. Той изглеждаше великолепно и всички бяха преизпълнени с уважение към него.

ТЕКСТ 31: В съвършено спокойствие мъдрецът Шрӣ Шукадева Госвмӣ седна на мястото си. Той бе достатъчно интелигентен и подготвен, за да отговаря на всякакви въпроси, без да се колебае. Великият предан Махрджа Парӣкит се приближи, отдаде му почитания и допрял длани, учтиво се обърна към него с приветливи слова.

ТЕКСТ 32: Щастливият цар Парӣкит каза: О, брахмае, единствено благодарение на милостта си ти ни освети и ни превърна в места за поклонение; и направи това просто с присъствието си тук като мой гост. По твоята милост ние, недостойните царе, получихме правото да служим на преданите.

ТЕКСТ 33: Просто при мисълта за теб домовете ни веднага се освещават, а още повече – когато те гледаме, докосваме, мием святите ти нозе и ти предлагаме да седнеш в нашия дом.

ТЕКСТ 34: О, светецо! О, велики мистико! Както безбожниците не могат да останат в присъствието на Божествената Личност, така твоето присъствие в миг унищожава непреодолимите грехове на хората.

ТЕКСТ 35: Само за да достави удоволствие на великите си братовчеди и братя, Бог Ка, Божествената Личност, който е много скъп на синовете на цар Пу, ме прие сякаш бях един от тях.

ТЕКСТ 36: В противен случай (ако не беше вдъхновен за това от Бог Ка) би ли се появил доброволно тук ти, който странстваш неузнаваем за обикновените хора и не се показваш пред погледа на тези, които са на прага на смъртта?

ТЕКСТ 37: Ти си духовен учител на великите святи личности и предани. Затова те моля, покажи пътя към съвършенството, който трябва да следват всички, особено тези, които стоят на прага на смъртта.

ТЕКСТ 38: Моля те, позволи ми да узная какво човек трябва да слуша, да възпява, да помни и да обожава и какво не трябва да прави. Моля те, обясни ми всичко това.

ТЕКСТ 39: О, могъщи брхмаа, казват, че ти оставаш в домовете на хората толкова време, колкото едва стига, за да бъде издоена една крава.

ТЕКСТ 40: Шрӣ Сӯта Госвмӣ каза: Така царят говореше с ласкави думи и зададе на мъдреца тези въпроси. След това великата и могъща личност, синът на Всадева, който познаваше принципите на религията, започна да отговаря.